ноември 25, 2007

Събота за момичета

Час работа и започва моята събота за момичета. Уютен обяд в Мезе. Пилешката им супа и гръцката им мусака, която и този път не ядох. В шеги и закачки. И моите 4 часа всеки месец. Удоволствието да се отпуснеш на големия стол в салона с топла маска на косата. Момичетата вдигат и свалят стола, накланят го. Топлите ръце на маникюристката и нежните пръсти на момичето, което масажира главата ми. Премрежено взиране в монитора пред мен, докато чакам маската – малките мечета в Аляска се учат да ловят риба, а после разбират, че катериците не си заслужават тичането, лъвчетата научават, че маймуните са за големите и че костенурките не стават за ядене...Затварям очи с разперени ръце, за да изсъхне бързо червеният лак на ръцете ми. Блаженство. Топлината на сешоара и резултата в огледалото. Доволната ми усмивка. 4 часа. Изяждане на 2-те дежурни, греховни, калорични, вредни, ужасни понички с течен шоколад. Веднъж в месеца. И пудрата захар по пръстите ми, по устните ми, по шала ми. Самотна разходка в студа. Бавна. По Джеймс Баучер под дърветата. Тишината на съботата. Хората около мен също са съботни с кучетата си. Колата ми от автомивката. “Благодаря, задръжте рестото, приятна вечер!” Мирише на препарат и стелките са мокри. Вече е тъмно. Закъснявам за кино. “Не си купувай пуканки, моля те!” Не ми обръща внимание. Усмихвам се и потъваме в топлия салон. “Нощна стража” - театър, сценичен прах, салонна светлина, бавна, напоителна история, мързелива, художествена еротика. Прозявам се и се смъквам надолу в седалката. Тълпата на излизане. “Гладна съм! Кюфтета! Онези!” 10 вечерта е. Егур Егур и уникалните им пържени кюфтета. Домашните им пържени картофи. “Извинете, а дали случайно имате лютеница...” Съжалявам, госпожице...” Шоколад в леглото, Линч и заспивам. Момичешка събота. С елементи на мъж. А беше мъгливо. И тъжно. Да не повярваш.