ноември 26, 2007

Като на кутре

Ръцете й отдавна не са детски. Слаби са и кокалести. Има специфичен жест, с който пали цигарата си. Сега пръстите й лекичко треперят. Винаги съм се изненадвала как се появяват сълзите по бузите й. Винаги са големи, съвършени капки и директно се търкулват надолу. Винаги ги бърше с опакото на ръката си, а синьото около зениците й става тъмно. Говорим на два фотьойла една срещу друга. Аз съм вдигнала краката си на подлакътника и захапвам една зелена ябълка – от любимите ми. Тя пуши. Завиждам й за цигарата в този момент. Но знам, че не бива и се удържам. Има разговори, за които трябва точно цигара в красивите ти ръце и чаша уиски. Майната им на противниците на тютюнопушенето. Могат да си заврат здравословния живот....

След малко ще запали пак. С красиви движения. Отива й да пуши. Навън съвсем се смрачава. Мълчим за малко, аз гледам червеното по ноктите си. Казвам нещо и отново виждам как една блестяща капка се търкулва по бузата й. Жените са толкова красиви, когато са разплакани...
- Сладко е, когато си тъжна!, оставям ябълката
- Да, страшно е сладко, на мен не ми е...
- Нищо, на мен ми е..., взимам си парченце шоколад – Вземи си това е от онзи пълнеж на бонбоните...Червения Линд...
- Мда, много вкусен...
Усмихва ми се и се вглежда в ръцете си. Мълчим.
- Виж какво стана навън...
- Ужас, колко е тъмно...
- Ще ти мине, като на кутре!, усмихвам се – Нали знаеш?
- Ще ми мине, много ясно...
Няма нужда да си говорим, защото вече знаем всичко. Понякога, когато е тъжна, си мисля, че ще видя светлина около нея. Но не я виждам. Може би котките виждат тази светлина около нас. Движат се грациозно между хората и понякога се разминават с ореоли. Като на светофарите и на насрещните фарове в мъгла.
Насрещни фарове. Виждаме ги и вървим към тях като пеперуди към светлината. После се свиваме на две и излъчваме светлина в болката си. Пушим и чакаме да ни мине. Като на кутретата.