ноември 28, 2007

Накъде е София?

Непрогледна тъмнина и мъгла. Караме на сляпо. Няма маркировка. Всъщност каква маркировка на пътя между Филиповци и Иваняне!?! Той има среща по средата на нищото с една брокерка, а аз съм просто куфар. Виждаме аварийните на нейната кола. Той излиза и се оглежда в нищото. Срещата е безсмислена. Нищо не се вижда. Кучи студ е. Аз нямам никакво намерение да излизам от колата. Пуснала съм си нагряването на седалките и съм се сгушила в мекото си пухено яке. Това със седалките е най-доброто изобретение в областта на авто индустрията според мен. Велико. Ако ми е топло на гърба и дупето, всичко е наред и всички са доволни. Гледам през прозореца в тъмницата и си представям каква е гледката от хълма. Все пак това е Банкя. След кратка консултация на фарове той влиза с една скица в колата: “Няма смисъл, прибираме се.” Тръгваме обратно към София, с 20 и на аварийни. Завиваме на сляпо по един мост и се озоваваме ….май отново във Филиповци. Тъмно, обикновено село. Няма улични светлини, само тук-там се виждат мъгливи светли прозорчета. В един момент съвсем губим посоката и намаляваме до двама мъже пред едни гараж.
- Извинете, накъде е София?
- Хехехе, пич, това е София!, прави показателен жест към мизерията около себе си
- Ммм, към Люлин, тогава…
- Аааа, карате само направо…

Мдааа, и това вече е София. Факт.