Хубава вечер с момичетата. Докато Бибата ме чакаше, трепереща за едно уиски с ледче, аз се появих с два кроасана с шоколад и прясно мляко.
- И какво, няма да пием преди концерта, така ли?!, върти се из стаята и рови в хладилника
- Не, ще ядем кроасани с прясно мляко…
- Ха, има джин, може да си го сипя с прясното мляко…
- Може, да, пробвай, сигурно ще си първата…
Отказва се и се примирява с кроасаните и прясното мляко. Имаме среща с Лили и Бебето в 8:10, “за да сме навреме”. Концерт на Акага. Аз съм леко скептично настроена, но ритуално ще водим Бебето на първия му концерт. Виждаме се с леко закъснение.
- Ееее, бебе!, засилвам се към него
Виждам, че пламва. Пораснал е и вече не мога да го мачкам и целувам като преди. Не, че не дава, но не му е комфортно. Вече е “голям”. Усмихва ми се, а на мен ми става мъчно, че толкова е пораснал. Няма хора наоколо.
- Абе, Лили, ти сигурна ли си, че не е започнал концерта…
- Как ще е започнал, казаха ми 8:30…
Въртим се по ескалаторите, от залата се чува музика. Тя поглежда билетите.
- Момичета, той бил от 7:30….
Избухваме в смях и влизаме в първата отворена врата. Минал е час от началото на концерта. Бързо се настаняваме и очите на Бебето светват. Отпускам се на меката седалка и се усмихвам.
”Как да обичам, ако в твойте очи, виждам как, виждам, любовта ще боли…”
Вече съм доволна, че сме дошли.
“Аз нямам вече истини. Имам само сили самотата си да стопя…” Отпускам се и се замислям за хората в миналото ми. Домъчнява ми и ми се приисква да пускам мили sms-и. Пред очите ми се зареждат картини.
- На Дичо трябва да му спрат наркотиците!, чувам Бибата в ухото си
- Да, на Орлин също, даже при него май е по-спешно…
Смеем се. Бебето, вече Той, е прав и размахва ръце, танцува на седалката. И аз се изправям. Танцуваме и живата музика ме прави лека. Пляскаме, болят ме ръцете. Отново идва някакво меланхолично парче и виждам сълзи в очите на Бибата. Усмихвам й се в тъмнината. Тя ми отвръща. Стапям се от някаква балада и пак ми се приисква да пускам sms-и на един човек, но се спирам.
“Една девойка ме попита къде е улица Ракита…”
Танцувам и побутвам с дупе Бибата. А тя се смее:
- Станали са ти по-големи…
- Мислиш ли…
Поглеждам към сутиена си и се засмиваме. Продължавам да танцувам. Всички се забавляват. Но свършва.
- Ние се прибираме, той трябва да спи…
- Ами…ние да изпием по нещо…
- Уиски, уиски!, скача нетърпеливо Бибата.
Паркираме пред М. – чаша червено вино за мен, а тя най-накрая отпива от уискито с едно ледче, за което мрънка цяла вечер. Усмихва ми се доволно, пали цигара и потъваме в небрежен разговор за живота, мъжете, съдбата и вселената…
В колата ми на връщане звучи Сезария Евора – моята зимна вълшебница. Свързвам я с Хамбара през зимата, с чаша Бушмилс, със свещи и приглушени разговори. С ценните хора в живота ми. Шофирам към вкъщи спокойна и усмихната. Няма коли, 12 през нощта е. София е чиста и притихнала. Беше хубав концерт.
- И какво, няма да пием преди концерта, така ли?!, върти се из стаята и рови в хладилника
- Не, ще ядем кроасани с прясно мляко…
- Ха, има джин, може да си го сипя с прясното мляко…
- Може, да, пробвай, сигурно ще си първата…
Отказва се и се примирява с кроасаните и прясното мляко. Имаме среща с Лили и Бебето в 8:10, “за да сме навреме”. Концерт на Акага. Аз съм леко скептично настроена, но ритуално ще водим Бебето на първия му концерт. Виждаме се с леко закъснение.
- Ееее, бебе!, засилвам се към него
Виждам, че пламва. Пораснал е и вече не мога да го мачкам и целувам като преди. Не, че не дава, но не му е комфортно. Вече е “голям”. Усмихва ми се, а на мен ми става мъчно, че толкова е пораснал. Няма хора наоколо.
- Абе, Лили, ти сигурна ли си, че не е започнал концерта…
- Как ще е започнал, казаха ми 8:30…
Въртим се по ескалаторите, от залата се чува музика. Тя поглежда билетите.
- Момичета, той бил от 7:30….
Избухваме в смях и влизаме в първата отворена врата. Минал е час от началото на концерта. Бързо се настаняваме и очите на Бебето светват. Отпускам се на меката седалка и се усмихвам.
”Как да обичам, ако в твойте очи, виждам как, виждам, любовта ще боли…”
Вече съм доволна, че сме дошли.
“Аз нямам вече истини. Имам само сили самотата си да стопя…” Отпускам се и се замислям за хората в миналото ми. Домъчнява ми и ми се приисква да пускам мили sms-и. Пред очите ми се зареждат картини.
- На Дичо трябва да му спрат наркотиците!, чувам Бибата в ухото си
- Да, на Орлин също, даже при него май е по-спешно…
Смеем се. Бебето, вече Той, е прав и размахва ръце, танцува на седалката. И аз се изправям. Танцуваме и живата музика ме прави лека. Пляскаме, болят ме ръцете. Отново идва някакво меланхолично парче и виждам сълзи в очите на Бибата. Усмихвам й се в тъмнината. Тя ми отвръща. Стапям се от някаква балада и пак ми се приисква да пускам sms-и на един човек, но се спирам.
“Една девойка ме попита къде е улица Ракита…”
Танцувам и побутвам с дупе Бибата. А тя се смее:
- Станали са ти по-големи…
- Мислиш ли…
Поглеждам към сутиена си и се засмиваме. Продължавам да танцувам. Всички се забавляват. Но свършва.
- Ние се прибираме, той трябва да спи…
- Ами…ние да изпием по нещо…
- Уиски, уиски!, скача нетърпеливо Бибата.
Паркираме пред М. – чаша червено вино за мен, а тя най-накрая отпива от уискито с едно ледче, за което мрънка цяла вечер. Усмихва ми се доволно, пали цигара и потъваме в небрежен разговор за живота, мъжете, съдбата и вселената…
В колата ми на връщане звучи Сезария Евора – моята зимна вълшебница. Свързвам я с Хамбара през зимата, с чаша Бушмилс, със свещи и приглушени разговори. С ценните хора в живота ми. Шофирам към вкъщи спокойна и усмихната. Няма коли, 12 през нощта е. София е чиста и притихнала. Беше хубав концерт.
5 коментара:
И аз изпратих жена ми да ходи на концерта с приятелки, Че даже им купих и билети по-напред, да се радват повече на мъжете.
И тя се върна щастлива от там:)
Даа, „взехте ми го от устата”:-) Точно така Хамбара, свещи, Де Фазз, черен „Капитан Морган”, Перно или Абсент. По някога сядам и свиря на раздрънканото пияно. И понеже не вярвам в съвпадения, нито в случайности или в съдба, вярвам, че краставите магарета през 5000 сървъра се надушват:-)
надушването, при краставите магарета, винаги .....
А пък на мен ептен ми взе... уважението. :)
Баш "Бъшмилс" най- обичам, особено черен етикет, а Сезария слушам и в момента.
Един познат пънкар спа в нас една вечер защото не можеше да се прибере.
Зимно време, студ и виелици, зле отсекъде. Нашите бяха направили мусака (те като Холмс и Уотсън са малко, ако готвят Холмс и Уотсън де). Та хапна момчето и седиме и слушаме некви касети - тогава касети беха значи, на майка ми -кахърни негърки и прочие. От целото изкуство, от мусаката и биришката ни се доспа. В хола на дивана слагам пънкаря, а аз се метам в мойта бърлога. На сутринта него го няма а на масата в кухнята накриво нарязани три бая дебели филии с хляб, малко масло и нещо сиренце там. Закуска един вид, чините измити и прибрани. А в хола дивана сгънат оправен - слънчице. На стената с червен спрей беше написал "Мерси за мосаката и спането" . Беше взел и касетките на майка ми а вместо тях беше оставил две от неговите - Експлойтед и ненам си там кви компилации. Та така с благотворното влияние на музиката.
Публикуване на коментар