ноември 22, 2007

За селянията и нейните проявления

Тези дни по коридора се мяркат някакви неидентифицирани обекти от всички краища на страната. Обучения предполагам…
Чакам асансьора дълго. Тиннн! - светва стрелката за надолу. Качвам се при трима видимо объркани “гости на сградата”. Натискам “партер” и копчето за затваряне на вратата. Асансьорът е затваря безшумно и потегля. Виждам, че си хвърлят многозначителни погледи. 2 жени са и един мъж. В асансьора мирише на силен парфюм.
- Добре че се качихте, че от 10 минути се возим по етажите!, с притеснена усмивка ми казва едната жена.
Усмихвам се любезно и се заглеждам в обувките си. Зад гърба ми започва приглушен спор:
- Видя ли, че не е от тези копчета със стрелките!
- Е, аз откъде да знам…
- Натискаш си цифрите, а не стрелките…
- Е хубаво де, аз си мислех, че означават нагоре – надолу…
- Глупости…
Идва партера, аз слизам развеселена.

Развеселена докато тази сутрин не влязох в чистата ни и поддържана служебна тоалетна. По принцип тя винаги мирише добре, винаги има хартия, течен сапун, салфетки за ръце… До днес. Отворих вратата и дръпнах крачка назад. По чинията имаше следи от кални стъпки… Тия жени клечат ли отгоре, как се катерят с дебелите си селски задници, не знам! Ама искам някоя някой ден порцелана да й се счупи директно в гъза! Да я видя след това кога пак ще се качва върху тоалетната. И кошчето! Кошчето беше пълно с използвана тоалетна хартия! За това миришеше.

Нали всички спорят що за животно е “селянията” и какво разбират хора като мен, когато използват тази дума? Нямам никакво намерение да се оправдавам. Разбирам това! Да се качваш с обувки върху тоалетната чиния. Да хвърляш използваната тоалетна хартия в кошчето до тоалетната! Защото кой знае къде си живял и много, много й нямаш вяра на канализацията. Да си изхвърлиш празната кутия от цигари през прозореца на колата. Последно ослепихме един такъв селяк с дълги, настигнахме го, и с дълъг клаксон му правихме жестове, които съм сигурна , че не е разбрал. Да ритнеш гълъб на Славейков. Да си очертаеш с блажна боя мястото за паркиране пред блока и да заплашваш всички, осмелили се да паркират там. Да си оставяш чифт стари обувки пред вратата. Да се къпеш в неделя, а през седмицата вечер да си миеш краката на мивката. Да готвиш без абсорбатор и всички да разберат, че пържиш кюфтета, като си отвориш широко външната врата към коридора. Да си оставяш боклука пред вратата. Да си оставяш и старите уреди на междуетажието. Да си направиш маса и пейки от боклуци пред входа, да хвърляте карти и да пиете ракия от магазина вечер. Всички съседи да разберат, когато се развеждаш по крясъците и по разбитите врати. Да разказваш на всички драмите от личния си живот, като живо се интересуваш и обсъждаш и техния. ….Мога да изброявам много! Преди 3 години седях на една маса срещу група груби интернационални селяни. Наложи ми се да наблюдавам как единия сърба шумно супата си от позлатения сервиз на маса с покривка до земята. Сервитьорите бяха с черни ръкавели, но червенобузата французойка на съседната маса си забоде салфетката за хранене в деколтето. Докато на 50 см. от нашата маса една ангелска жена изпълняваше красива ария, селяка до мен беше забил нос в основното и подхвърляше шеговити забележки за полата на певицата на другия селяк до него. За селянията няма граници. Тя е състояние на духа, раждаш се с нея в гените си, а останалото правят родителите ти. Може да си роден на пъпа на Париж, и в последната къща на някое, забравено от цивилизацията село и да не се различавате по нищо двамата.

Не ме интересува кой от къде е! Честно! Искам да не ми стъпват по тоалетната чиния. Да не ми ползват въобще тоалетната! Да не им слушам пернишките трагедии! Нека си участват в Биг Брадър, да си взимат квартири под нас, да се бутат по рейсовете….Не ми дреме! Всеки има право да живее както иска. Само да не ми стъпват по тоалетната чиния!