ноември 06, 2007

Блясъкът на чистия ум

Напоследък хванах около себе си една закономерност - как хората произнасят словосъчетанието “умна жена”. Произнася се като гордост и съответно като лека рядкост. Не само от мъже, но и от жени. Чувала съм: “Аз съм умна жена, не го забравяй!” Е как да го забравиш, като непрекъснато ти го повтарят?! Тази е умна, онази е умна… Мъже не съм чувала да казват: “Аз съм умен мъж!” Сякаш то е ясно, от само себе си се разбира. За жените е по-нормално да са красиви, отколкото умни. А и какво значи умна? Трябва ли непременно да мога наум да сметна корен квадратен от 258, не, че мога по какъвто и да било друг начин, ама това е друга тема…Наскоро разбрах, че съм забравила как се дели на ръка. Сещате ли се – онази дяволия с подреждането в колонки надолу, нищо не помня. Има калкулатори за тази работа. Забравям имена и дати, веднага след като са спрели да ми трябват. Можете да си направите извода колко блестяща бях по история – с интересни тези, но без капка конкретика в тях.

Мога с часове да ви говоря по някоя сериозна тема на принципа на “консистенцията на субстанцията”, без да ви кажа нищо конкретно. И съм сигурна, че ще намерите някакъв смисъл в думите ми. Даже може наум да си кажете : “Ха, това пък как ти хрумна, брилянтно!” Всичко е заблуда – просто имам дар слово и никакви конкретни знания. Всичко се загуби някъде между гимназията ми, университета и стотиците книги, които изчетох. Не мога да говоря в цифри и имена. Винаги съм се възхищавала на хората, които важно, важно ми цитират нещо. Някое проучване с точните проценти или си спомнят името на “онзи сценарист” на филм, който сме гледали преди 2 години. А на мен от този филм ми е останало само усещането и най-много заглавието, нищо друго. Паметта ми често се оказва визитна картичка за пред някои хора. Усмихвам се глупаво и замазвам: “Както и да е…” А около мен се усмихват разбиращо. “Руса съм, все пак…Хихихи!” , изстрелвам със заразителна усмивка и глупостта ми е простена веднагически.

- Прощавайте за тъпия въпрос, но тук на “ползващ” отново ли моето име?, невинно питам мъжа зад гишето
Той, независимо, че от 5 минути пуфти и плюе по някакъв “малоумен” клиент, който му е задал далеч по-смислен въпрос, ме поглежда и с меден тон ми казва:
- Дайте, аз ще ви го попълня…
Е как да не е хубаво да си не-чак-толкова-умна жена.
- Ами така я намерих, това нещо, - вдигам с два пръста отпорения задкалник на колата си – висеше, и аз помолих един колега да го махне…
- Да, да, не го пипайте, ще се изцапате! Не се притеснявайте, ще опишем, че е счупен!
- Благодаря ви, много сте мил!
Поглеждам отново сърдития човек в очите и край! Документите ми са попълнени, придвижени и хоп – готова съм.

Голяма работа, като не мога да изрецитирам битките от Втората световна война. Досега не ми е зависело нищо от това. За сега ми върши работа да съм що годе адекватна, много усмихната, възпитана, любезна, проницателна, малко хитра и само в кратки моменти смела. Това не се учи в никое училище. Всъщност жизнено важните умения не се изучават никъде.

Това е! Не съм умна жена! И въобще смятам, че “умно жена” не е много за хвалба. Наскоро, един приятел се учуди на русото в косите ми и аз гордо отговорих: “За да няма изненади!” Смяхме се много, мъжете се умиляват от глуповатите жени. Факт! При вида на някое “безпомощно”, усмихнато женско същество, във всяко мъжко сърце се ражда силен, голям закрилник. Ражда се великият оправяч на коли, спирач на кранове, отваряч на консерви, шампионът по спортно ориентиране, попълвачът на сложни формуляри и други. Какво повече може да ти трябва в този пращящ от тестостерон свят? Със сигурност не - да знаеш Цикъла на Крепс* на изуст!


* това е единстевното нещо, което помня от часовете по биология, да не си помислите…