ноември 01, 2007

Salut la belle

Онзи ден, след дълго търсене намерих една книга в библиотеката си. “Поетика на мита” на Милетински – беше част от цяла поредица книги, върху които държах изпита си по Културна антропология. Бях решила да ги препрочета. Гузна съвест може би или носталгия. Отворих книгата по-късно в колата си и отвътре изпадна картичка на U2, обърнах я :”Salut la belle!”. Нещо ме ритна в стомаха. Картичката беше с почерка на мой близък приятел, който напусна света ни преди 10 години. Заспа под пелената на тонове ледени буци и сняг. На улея в Банско. Усмихнах се унесено и наум му отговорих шеговито: “Здрасти, душо! Страшна красавица, няма що!”

Помня телефонното обаждане, помня погребението, помня как се прегръщахме само 19 годишни зад черните си очила. Помня как силните ръце на един приятел ме изнесоха от църквата, как седяхме в Чиърс и всеки от нас имаше усещането, че Той ей сега ще се появи от към тях и ухилен, ще се извини, че пак е закъснял. Не дойде. По Патриарха вървяха безбройни хора, но никога на беше Той. Мина ужасно много време от тогава. Често се припознавам в него по улицата. Когато минавам под прозореца на стаята му, се спирам по средата на тротоара и винаги поглеждам нагоре. На всяко задръстване на Попа поглеждам от колата си съм балкона му и си спомням колко пъти сме свиркали отдолу, докато се появи. В детската ми стая има снимка и всяка година на 2 януари без да искам си припомням всичко, сякаш да не се загуби спомена. На определени песни тихомълком отливам малко алкохол на земята и се усмихвам на себе си.

Планината си го прибра. А бяхме само хлапета. Притискахме се един до друг като уплашени животни в църквата. Не се поглеждахме дори. Никой от нас не повярва. Никога. Животът в безгрижните ни усмивки ни лъжеше, че ще е безкраен, и никой от нас не вярваше на тази действителност. Ковчег, карамфили, поп, шепот, десетки мълчаливи свещи и хлипането на майката.

“Salut la belle!” Винаги това ми пишеше, когато пътуваше… Сега, като гледам картичката, усещам как очите ми лютят, но няма да се разплача. Ще се усмихна и грижливо, ще я прибера между страниците на книгата, която си обещах да прочета отново.