декември 02, 2007

Срещи от третия вид

Преди мъничко без да искам бутнах един плик и от него се изсипаха стотици жълти и червени капсулки. Събирах половин час. Скачат като живи! Хранителните добавки, които бяха донесли последния път едни японци. Пликчета с капсулки, повечето без надписи. А на тези, на които има, надписите са на японски! Йероглифи! Красота! Е как да ги пиеш? Дадох насам – натам, аз не посмях да ги пия много, много..., то нищо не се знае. На баба ми и дядо ми дадох, те едва ли ги пият, майка ми си ги е сложила в едни стъклени чаши за красота. И крем за избелване имам. Естествено никога няма да го ползвам, но какво да правиш – подаръци. И всеки път бисквити. Луксозна кутия, вътре с 20 бисквитки, всяка една опакована все едно е най-ценното нещо на земята. Опитваш и плюеш директно. Поне аз така направих. Седят сега за красота. На никого не ги предлагам, защото са гадни...

Преди месец последния път ги заведохме във фолклорен ресторант. Класика. Добре, че са чужденците, та от време на време да погледам малко носии и Копаница. Традиционни покривки и омразните ми “традиционни чаши”, които променят вкуса на всичко – дори и на водата. Съмнително подбрана музикална програма, благодарение на която, ми се наложи да обяснявам на учудените ни гости, че “Беса ме мучо”, не е “традиционна българска песен”. Иначе беше забавно, едно момиче от съседната маса дойде и им проговори на чист японски, от което те изпопадаха и се убедиха, че българките са “вери интерестинг”. Излъгах ги да се хванат на едно хоро, от онези безкрайните - 45 минути. Единият, облечен в екип на ЦСКА, който си изпроси, се беше хванал до едно “интерестинг гърл” с фланелка на “Super girl” и ентусиазирано се опитваше да хване стъпките. Към края вече почти ги владееше. Накрая не можеха да си кажат имената, но се усмихваха през цялото време...и ми се кланяха. Естествено. “Very impressed, very impressed!” През цялото време се опитвах да им превеждам песните – на “Брала мома къпини” леко се затрудних, докато на “Вземи огън, запали ме” май ме разбраха. То не е ясно всъщност – винаги ти кимат усмихнато, а ти се чувстваш като Маугли докато им обясняваш нещо. Продължили после с него. Той ги завел в Синатра, където не ги пуснали заради екипа на ЦСКА. Връщали се до хотела, преобличали се. Пили джин с бира. В една чаша! Едвам ги опазил от едни хищни “интерестинг гърлс” на бара...Прибрал ги е бомба пияни. Весело е било.Имам и сувенир от тогава – декоративно шарено ветрило...Неудобно ми е да го хвърля...

Странни човечета са японците – любопитни като деца...наблюдавала съм ги в Казанлък как се движат на стада с фотоапаратите си. Всичките облечени като за експедиция в джунглата. Парите им в пликчета с надписи – евро, долари, лева. Вадят, плащат и задраскват.....По същото това време побеснях, като видях как 3 японки обират първите черешки на една родила за първи път фиданка в двора. Берат и ги хвърлят в пликовете си. Полудях. После разбрах, че такива череши при тях се продават в кутии по 10, опакована всяка отделно и кутията струвала към 15 долара. Ебати живота! И това кимане ...Гледаш ги и накрая без да се усетиш започваш да си движиш главата като онези кученца, които слагаха селяните по колите си. Любезни, любезни...Преди години ми се случи да съм домакин в офиса на един японец една седмица. Три пъти в деня му предлагах да “изпием по едно кафе”. Правех хубаво еспресо с каймак. Той се съгласяваше и си го пиеше, докато най-накрая не изплю камъчето, че пие само чай. А аз му бях окръглила очите от кафе 5 дена по 3 пъти на ден.

И сега какво да ги правя тези хранителни добавки с неясен произход? Може да почна да ги пия и евентуално до се обезсмъртя...И въобще...може ли да се окаже, че въобще не са за пиене...Тия японци....