декември 05, 2007

Гущери

Странно нещо са жените. Днес ще плачат за теб, ще направят чудеса. Ще са готови да бъдат героични майки на сополивите ти деца. Ще бъдат мечтаните мръсници в леглото ти, облечени в неудобни кожени дрехи или с глупава лекарска престилка и без бельо. Могат да са майка ти, леля ти и баба ти едновременно. За малко, но може. Може да те обичат безкористно и безкомпромисно. Могат да работят повече от теб, да изкарват повече пари, да те издържат. Ако искат. Но! Утре…Утре може всичките й приятели да започнат да те наричат с кодовото име “нищожеството”. Още утре може да разкаже какъв нещастник си и всъщност “колко ти е малък”, как “обичаш до кокалчетата отзад”, колко си стиснат и колко са просташки навиците на семейството ти. Как си “принца от Люлин” и всъщност си един велик неудачник. И ще те забрави! Като куче! Не, не като куче! Тя кучетата няма да ги забрави. Но тебе ще те забрави. Като излекувани гъбички, като изваден зъб, като болезнено обезкосмяване на триъгълника…Ще е пчелата майка, а после ще те изсмуче като богомолка по време на развода. И вече ще мисли за друг. Ще трепери за гласа му. Ще се сънува в бели рокли. Ще си измисля целувки по плажовете и подплашени гларуси. Ще се вглежда в очите му и стомахът й ще се свива от ръцете му по тила й. Ще е момиченце, ще е мръсница. Ще го прави космонавт и роб. Ще му прави палачинки рано сутринта в неделя и ще му ги носи в леглото. Ще започва с увертюра под завивката му. И това е твоята, онази, същата жена! Ще плаче от обида, ако той нарани чувствата й. Ще плаче от възторг пред диаманта в ръцете му. И ще е чиста като светица, като весталка в храм. Сълзите й ще са лечебни като елексира на младостта. Някой беше казал, че Господ брои сълзите на жените. Мисля, че е по-добре да брои сълзите на мъжете! Гущери с нови опашки…