декември 07, 2007

В стомаха ми

Имам любов в стомаха си. Не подозирах. Роди се от случайно глътната малка костилка. Настани се удобно, пусна коренчета и бавно започна да расте. Малко, бодливо дърво. Не знаех, че е там. Но сега, когато започва да ме изпълва, го усещам. Вечер чувам шумоленето на листата в ушите си. Сутрин ме будят птици. Ще цъфне, ще върже и ще има плодове. Малки, сочни и сладки. Промъкнала се е в мен, без да я забележа. Използвала е намалението, докато се уверявам, че “няма никога вече”. Дегизирала се е като костилка на вкусна маслина, на череша или на грозде. В самодоволното си настроение не съм усетила как е пораснала, как ме завладява.
Чудо. Имам чудо в стомаха си. Чудо, което отблъсква мислите ми за край, за кръстопът, за игра. Оставя в мъглата след себе си всички предишни и следващи. Любов във вид на дърво, малък нашественик в тялото ми, спам в мислите ми. Подчинява света ми, София, музиката ми, улиците. Прави времето в часовника ми по-бавно, студа – по-поносим и слънцето - по-ярко.
Любов. Имам малко любов в стомаха си.