декември 09, 2007

Празници

Изряза ноктите си до кръв. Показа се розово месце и пръстите й заприличаха на бебешки. Отдавна беше тъмно и в стаичката влизаше само светлината на външния свят, скрит зад оградата. Манастирът беше в центъра на града. Извади огледалце от прашния сандък и се вгледа в очите си. Не беше забелязала тези малки бръчици, които бяха забулили лицето й. Кога ли е станало? Очите й се усмихваха без грим, с малки проскубани мигли. Посегна към сапуна, намокри го в чашата с вода и натърка веждите си. Сапунът започна да й люти и в очите й избухнаха болка и сълзи. Извади бръснача и с премерени, хирургически движения обръсна първо едната, а после другата си вежда. Съсредоточено се огледа в огледалото и излезе от стаичката с налудничева усмивка.

Седеше боса, на колене пред олтара и се молеше сама в тишината. Нощта срещу Коледа. Ръцете й се бяха слели в малка , нервна топка. Църквата все още пазеше топлината на тълпата. Срещу забулената жена се блещеха лицата на светците – големи, безпощадни, злобни очи, стъклени и препарирани. Тези, които сънуваше всяка нощ. Вълчица с малко дете на гръдта си, гърчещи се под копията дракони, мухлясали, дребни монети. Иконата пред нея беше помътняла от целувките на грешниците. Целувки с червило, целувки от мазните им, мъжки устни. Миришеше на тамян и лицемерие, на восък и догарящи фитили. Студът на плочника проникваше през кожата й и лазеше ледено по гръбнака й.

Изправи се бавно, подпирайки се на едната си ръка, и погледна кръвта, която се стичаше по петата й. Усети топлата струйка първо по бедрото си, по ямката на коляното си и накрая по стъпалото. Грешна, убийствена, мътна кръв. Подигравката на Господ, изпитание за душата й, за слабините й. Онази нощ беше, когато топлината между краката й я ужаси. Ръката й на грешното място, вярата й, съсредоточена в една единствена пулсираща точка. Някъде долу, под ластика на овехтялото й бельо. Дъхът, който дълго не можа да успокои. Лицето й, притиснато до болка в твърдата като камък възглавница.

Някой влезе в храма и струя прашна, слаба светлина се разля върху плочника, обагрен с малките алени капчици. Тя сложи кърпата на главата си, обърса с коляно петното, наведе глава и бавно се изправи. Боса, замръзнала и безпомощна.