Изряза ноктите си до кръв. Показа се розово месце и пръстите й заприличаха на бебешки. Отдавна беше тъмно и в стаичката влизаше само светлината на външния свят, скрит зад оградата. Манастирът беше в центъра на града. Извади огледалце от прашния сандък и се вгледа в очите си. Не беше забелязала тези малки бръчици, които бяха забулили лицето й. Кога ли е станало? Очите й се усмихваха без грим, с малки проскубани мигли. Посегна към сапуна, намокри го в чашата с вода и натърка веждите си. Сапунът започна да й люти и в очите й избухнаха болка и сълзи. Извади бръснача и с премерени, хирургически движения обръсна първо едната, а после другата си вежда. Съсредоточено се огледа в огледалото и излезе от стаичката с налудничева усмивка.
Седеше боса, на колене пред олтара и се молеше сама в тишината. Нощта срещу Коледа. Ръцете й се бяха слели в малка , нервна топка. Църквата все още пазеше топлината на тълпата. Срещу забулената жена се блещеха лицата на светците – големи, безпощадни, злобни очи, стъклени и препарирани. Тези, които сънуваше всяка нощ. Вълчица с малко дете на гръдта си, гърчещи се под копията дракони, мухлясали, дребни монети. Иконата пред нея беше помътняла от целувките на грешниците. Целувки с червило, целувки от мазните им, мъжки устни. Миришеше на тамян и лицемерие, на восък и догарящи фитили. Студът на плочника проникваше през кожата й и лазеше ледено по гръбнака й.
Изправи се бавно, подпирайки се на едната си ръка, и погледна кръвта, която се стичаше по петата й. Усети топлата струйка първо по бедрото си, по ямката на коляното си и накрая по стъпалото. Грешна, убийствена, мътна кръв. Подигравката на Господ, изпитание за душата й, за слабините й. Онази нощ беше, когато топлината между краката й я ужаси. Ръката й на грешното място, вярата й, съсредоточена в една единствена пулсираща точка. Някъде долу, под ластика на овехтялото й бельо. Дъхът, който дълго не можа да успокои. Лицето й, притиснато до болка в твърдата като камък възглавница.
Някой влезе в храма и струя прашна, слаба светлина се разля върху плочника, обагрен с малките алени капчици. Тя сложи кърпата на главата си, обърса с коляно петното, наведе глава и бавно се изправи. Боса, замръзнала и безпомощна.
17 коментара:
Честит имен ден! Бъди щастлива и креативна!
Seconded!
и от мен
Честит празник!
Хубав разказ!
На едно от последните нива в тайните ордени! Трябва да вкусиш котето на монахиня по време на цикъл, пред целия ръководен състав на обществото!
Не можа ли да използваш друга дума? Котето звучи ужасно. Пък и е като лепната, сред другите думи от коментара ти, предвид това което казваш. Котето? Отврат
@Мохамед Али - И аз за това си помислих в първия момент :)
@Anna - Тази монахиня има ли шанс да се развихри? Може да е българската Жана д'Арк в някой малък македонски манастир от края на XIX в., влюбена в сръбски младеж от града...
Защо си бръсне веждите, много боли това. Може да е в католически манастир, някъде между Франция и Испания, но там пък са само жени, не знам дали има смесени.
"Коте" май идва от pussy/cat/.Но струва ми се,че у нас е по-популярно да се ползва "катеричка".Когато на човек му е трудно да нарича нещата с техните имена.:)
Тази разлика навярно се е получила за да не станат обърки,като кажем "имаме хубава храна за вашето котенце".Или пък ветеринарят помоли гордата собственичка на котка да си покаже...
Чакай да спра че ще ме изтрият преди да кажа и аз-Честит имен ден!
bb
В кодекса на „Обществото” са използвали думата „Коте” и „Ръководен състав”, което ясно показва чиновническия и лицемерен характер на всички ордени, църкви и ритуали. Аз бих използвал думата „путка” и „банда властолюбиви перверзници”.
Колеги, губиме пойнта тук.
Идеята е, че въпреки изпитанието пратено да закали вярата и, тя ще оцелее и ще си купи нови гащи.
можеше и по-добре да се получи. смелост трябва, за да има текстът качества. не мисля че образът на монахинята е сполучлив.
Много благодаря на всички за пожеланията:) Текстът е нещо, на което попаднах случайно в един свой стар дневник и е писан през 1995 г. Нямам идея какъв е бил повода или настроението...Не е типичен за мен. Просто ми се стори любобпитно и го постнах:)
@мохамед али- Интересно с какво е заместен етапа с монахинята в наше време или първо се правят пълни кръвни тестове за СПИН,хепатити...И понеже това едва ли е християнски ритуал,монахинята е в него не по своя воля.Чудна тема за разказ.Нападат монахиня,проверяват дали е в цикъл и О...не става.После втора,трета...десета.Нали не се очаква майката-игуменка да води на всички календарче,та да видят тайно коя е подходяща днес.Пък ако е нужно монахинята и да е девствена...Направо мисията-невъзможна .
Анонимен. Добре си го измислил с „мисия невъзможна”. В случая става въпрос за съвременни,сатанински ритуали от сорта на църквата на Едуард Александър /Алистър/ Кроули- (1875-1947) " Единственият Закон следва да бъде: върши онова което искаш" и кредото” Църквата на Сатаната (Church of Satan) за да празнува и възхвалява способността, силата и удоволствието от плътта” , въпросната „монахиня” се е продала на дявола или се прави обикновен маскарад, целта е гавра със светини на християнството и действия лежащи на теорията на Елизабет Батори (1560-1614) за това че кръвта подмладява и има окултна сила. През 94-95г. се сблъсках с едно такова женско общество от черни магьосници, бях зелен, много глупав и влюбен в една от тях, не го пожелавам на никой. Мисля, че разказа на Ана добре загатва за вътрешното лицемерие на религиозните институции.
Когато бях първи курс в университета, преди десетина години се забърках с подобно женско общество. Първоначално беше вълнуващо и интересно. Не съм била част от тях, по-скоро ги изучавах, а те го допускаха по неизясними причини. В последствие си ги изясних и ми настръхна косата при мисълта, колко на косъм ми се е разминало. И колко навреме съм се измъкнала по-най елегантния начин. Изумяващо чувство за самосъхранение съм проявила тогава. Историята е дълга и интересна, но не искам да я разказвам подробно. Беше полезна за мен в много отношения и най-важното, научих от какво най-много трябва да се пазя още в началото на .... да ги наречем духовно-окултните ми търсения.
Путка е по-добре можем да си стиснем ръцете.
Банда властолюбиви перверзници, също!
bb
Удоволствието е мое.
Поздрави!
:)
Публикуване на коментар