Отварям очи в топлата тъмнина. 2:48, изписано с аквамаринено синьо.Третата ни нощ в стария ни, вече нов, апартамент. На моменти ме лъхва на лепило от прясно направената спалня. Обръщам се към огромните витрини и капандурите. От възглавницата ми се вижда половин София. Светлинки, които мигат като коледна елха. Големите светещи реклами в центъра, надписът на Японския и нощната мъгла. Малката Мечка в стъклото на едната капандура. Земля в илюминаторе… Нищо не научих по астрономия, как ме е яд. Над главата ми има сума ти съзвездия и не знам името на нито едно. Само Малката и Голямата Мечка разпознавам…Пу! А в момента съм на първи ред под небето. Колко пъти съм мечтала да спя под звездите. Ето! Цели съзвездия над главата ми, а аз в меките си завивки. Може въобще да не сложим щори…Ще свикнем някак със сутрешната светлина в очите ни…Затварям очи и си спомням случки, в които съм се блещила срещу нощното небе…Онази нощ в Мелник, когато ми се струваше, че, ако протегна ръка, ще пипна някоя звезда. Похлупакът на небето и ние на неподдържаната трева на селския стадион в една пролетна нощ…
4:20. Малката Мечка я няма в капандурата. За сметка на това, ниско във витрините, може би там, където трябва да е Банкя, има голяма ярка звезда. Земята се е извъртяла, заедно с нашето легло. Появили са се облаци. Небето се върти над мен като в детски калейдоскоп. Като малка лягах по гръб в тревата и с часове наблюдавах как се движат облаците, как поглъщат сивкавия диск на слънцето и после го изплюват като нов. Вдигах ръце пред лицето си и ги измервах с пръсти. Сега, 25 години по-късно, направих същото. Вдигнах палеца и показалеца си към звездата и се опитах да я измеря. Усмихнах се на глупостта си. Заспивай! Ставаш след час и половина! Обърнах се към него, сложих маската си, за да не се разсейвам повече и съм потънала в розовата коприна върху клепачите ми.
6:30! 40 минути закъснение. Звезди няма. Има мараня, мъгла…Същите градски светлини, размазани от смога…Тишината на новите мебели, на все още неподредените ми книги и на вече подредения гардероб…Влизам в банята на пръсти… Гася лампата и се къпя на тъмно, загледана в светлинките навън през големя прозорец. Земля в илюминаторе… Градът все още спи…Предстои денят ми, който съм запълнила с какво ли не…Обличане, гримиране…малко работа и писане. Купуване предимно. На вещи. Ударената кола на майка ми… Шофиране, присветване и натискане на клаксона. Подреждане на вещи. Битовизми…
А небето се върти над леглото ни….
4:20. Малката Мечка я няма в капандурата. За сметка на това, ниско във витрините, може би там, където трябва да е Банкя, има голяма ярка звезда. Земята се е извъртяла, заедно с нашето легло. Появили са се облаци. Небето се върти над мен като в детски калейдоскоп. Като малка лягах по гръб в тревата и с часове наблюдавах как се движат облаците, как поглъщат сивкавия диск на слънцето и после го изплюват като нов. Вдигах ръце пред лицето си и ги измервах с пръсти. Сега, 25 години по-късно, направих същото. Вдигнах палеца и показалеца си към звездата и се опитах да я измеря. Усмихнах се на глупостта си. Заспивай! Ставаш след час и половина! Обърнах се към него, сложих маската си, за да не се разсейвам повече и съм потънала в розовата коприна върху клепачите ми.
6:30! 40 минути закъснение. Звезди няма. Има мараня, мъгла…Същите градски светлини, размазани от смога…Тишината на новите мебели, на все още неподредените ми книги и на вече подредения гардероб…Влизам в банята на пръсти… Гася лампата и се къпя на тъмно, загледана в светлинките навън през големя прозорец. Земля в илюминаторе… Градът все още спи…Предстои денят ми, който съм запълнила с какво ли не…Обличане, гримиране…малко работа и писане. Купуване предимно. На вещи. Ударената кола на майка ми… Шофиране, присветване и натискане на клаксона. Подреждане на вещи. Битовизми…
А небето се върти над леглото ни….
24 коментара:
A star is out
I reach for one to sparkle in my hand
A star is out
I will not touch you I am and just a man
Faith:)
сигурно е възможно да се поставят някакви щори, които да се затварят само в определен час.. което би превърнало от невероятната ти спалня, нещо още по невероятно :)
btw, смог е с г.. аз го бъркам всеки път, когато го пиша..
винаги, абсолютно винаги пиша смок хахаха
Regina Coeli
при 3 градуса келвин (заради реликтовото излъчване) чаршафите стават сухи
при вакуум прозорците стават безпомощни
единствено можеш да видиш звездите наистина през дупка направена с химикалка "Пионер" между третата и четвъртата метакарпална кост
дупката не трябва да е по голяма от 0,5 см в диаметър защото настъпват необратими аберации
вземи палфиум но не и кетамин защото спъва тялото и пречи на звездите да минат през ръката ти
дясната ръка
метакарпална кост - костта между китката и основата на пръстите
палфиум - декстроморамид, не се отличава съществено от морфина и метадона, но е по-силен от тях
Regina Coeli - Светата Дева Мария, повелителка на вакуума
палфиум! - ммм това звучи доста интригуващо, докосна струната на моята експериментаторска душица
Онова малко наркоманско лайно Алиса. През цялoто време на инфантилното си мотаене в Страната на чудесата си пъхаше в устата непрекъснато всичко, което може да се яде или пие, понеже още не беше открила спринцовките и хаповете, но добре се справяше с гъбите например. У малолетното наркоманче все още имаше страх за кожата, защото мама е казала това е вредно, онова също, но желанието да се докаже, да си покаже, че е пич а не малко лайно е по-силно от уроците на мама. „Леле ако ме види мама” „Ама аз съм вече голямо лайно”. И като видеше надпис "ИЗПИЙ МЕ" въобще не се бавеше „ ..тоя лик я предизвиква и душата и реве: „Ще го изгълтам без мезе”. Жалко за малкото слабохарактерно лайно, преди няколко години го погребахме, беше само на 15 и носеше дете.Преди това за да си набавя , шишенца”Изпий ме” и Гъбки се беше отдало на една дузина тираджии. Вечна и памет.
В името на Аллаха
Скъпи господин Али какви са тез приказки :)
Алиса е просто класически химик-експериментатор от края на 19-ти век. Хъмфри Дейви се е наджаскал с райски газ - ме уи?
А колкото до "малкото наркоманско лайно" щом такова е определението Ви, какво толкова сте се загрижил?
Не знаех че тираджиите вървят на групи по 12...
Както да е не се заяждаме с Мохамед просто ни е странно.
@bb - господин борисов:) спрели сте се на чудесен медикамент, но ми позволете да ви препоръчам карфентанил - това чудесно вещество се ползва при някои доста любопитни дейности. С него се зареждат дартс- инжекции за упояване на бели мечки.
Хаха :-)
Бойко Борисов не е бяла мечка. Може би черна или кафява, ама в никакъв случай бяла :-)
Препоръчай друг медикамент
@Анна-Колко хубаво,че не си научила астрономията предварително.Сега можеш да го сториш точно,както древните-съзерцавайки звездите.Да откриваш едно след друго съзвездията.А може би някога,в някой друг живот вече си го правила.
Един телескоп би изглеждал странно в спалнята,но не и когато таванът е стъклен.
Благодаря г-н Go!Рlay, за тези интересни напътсвия.
Аз скромната бяла лястовичка. Не мечка.
Наистина си прилачаме много с г-н Борисов. Най-вече по това, че нямаме нищо общо. Биби-малкото наркоманско лайно оцеля и сега би нарекло себе си експериментатор. С помощни или безпомощни вещества, Страната на чудесата ме приютява. Слава богу. Може би все пак, не е лошо да помисля следващият път, в който видя надпис "ИЗПИЙ МЕ" На нещо, което съвсем не е за пиене. Г-н Али, за миг затвори очи...
Колкото до съзвездията мога да кажа Орион. Но нямам думи да опиша какво чувствам към него и то към мен.
Приключвам коментара, че от него прозира поне година при психотерапевт
Довижданне и до нови срещи!
Реших на Анино поле да пусна няколко изречения разяснения питания.
@SS - ами не съм от БФ
БФ някаква групировка ли е :)
@Мохамед Али - аз имам приятел който наскоро се научи да чете,но с писането имаме проблем. А и верно, че исках да питам Мохамед дали е истински. :)Колкото до текстовият генератор не нам.. не разбирам. Най близкото по въпроса което съм чел е една книжка за математическият модел на болестта на Алцхаймер базирана на полу Марковски модели.На А. Макдоналд и Д. Причард
Демек не е много ясно как роботи тоя робот (мархаба робот - Г.О.Р.А.)
А оня пич Пруст с неговите осемнаесе тома може да праскаш цитати през 2 минути и ще ти стигнат за едно следване, пък и старият Джеймс (Джеймисън?) дет брои колко стъпала има преди вратата на кръчмата може също да е як запас. Между другото вчера нарязах праз на едни малки яки колелца и ги наредих по дъното на чинията - красиво, но трудно се боде с вилица. Год блес ю ол, гуд пийпъл
повечето мъже могат да цитират само Джена Джеймисън хахаха
Не че е лоша, но освен порнокултурата има и други разновидности
Днес например в нетинфо, в подразделение култура, забелязах новината, че Цеца Величкович идва в България!
Аз Джена Джеймисън не мога да я цитирам - към творчеството на подобни титани се отнасям със страхопочитание и предпочитам да ги съзерцавам мълчаливо. Не желая жалкият ми слог да зацапа беломраморната гръд на ...
хм тука се увлякох. Но е добре, че Цеца идва! Искам Мохамед Али да даде proof of life, и два кроасана с шоколад на Комисията. ББ, влизаш ли в Комисията?
A.L.I.C.E. and AIML Chat Robot News
Tip: If you want to comment on any of these news items, visit AliceBot.BlogSpot.Com.
Г-ца BB и г-н G0
Синтетични опиоиди - „Декстроморамидът (палфиум) е силен аналгетик, който се използува клинично; той не се отличава съществено от морфина и метадона, но е по-силен от тях. Той се използува рядко от наркоманите, тъй като има репутацията на непредсказуема дрога; по неизвестни причини дозата, която един ден е била точно това, което е нужно, на следващия ден може да доведе до смъртоносно отравяне.”
Не исках да обиждам никого само се притесних! Създадено е от немски химици по поръчка на Гьорин. С него са провеждали опити върху евреи. Моля за извинение. Не искам да се бъркам на никого в личния живот и избор.
Тук се заформи един истински литературен кръжец и се заразисква високоинтелектуалната тема за "Духчо" и безвремието... Някой си направи дъвка от темата и се запрехвърля от уста на уста.
Анна, ако наистина съжаляваш за ненаученото по астрономия - http://www.quietbay.net/Science/astronomy/nightsky/ - никога не е късно.
Поздрави!
ааа, не така г-н Али, никой не се е засегнал, но не бих отказала два кроасана с шоколад, особено ако може да ги обърнем в уиски. Или в плафиум, че вече ми звучи съвсем любопитно хахаха. Ако объркам дозата ще се чуе, Анна ще драсне някой друг ред в моя памет. Все пак нека отнесем тези изявления към хумора, не е необходимо да се притеснявате. Но на човек като му експериемнтаторска душичката му звучат интригуващо подобни предложения. Което не означава, че непременно ще се възползва от тях, тъй като експериментаторска е малко по-различно от наркоманска. Така се случва с годините, замисляш се повече какво си слагаш в устата, не случайно г-ца Алиса е в невръстна възраст. Е г-жа Джеймисън сигурно не се замисля много какво си слага в устата,предвид нейната кариера и факта, че от тийн годините е пристрастена към амфетамините. И не само тя, както и да е това е друга тема. Но сте напълно прав относно личния избор за начин на живот. Дори и когато човек мине през употребата на.. да ги обединим под названието наркотици, това не е задължително да е пагубно върху неговата личност. Възможно е благодарение на тях да постигнеш различно осъзнаване за себе си. Естествено не винаги се получава така и си зависи от човека. Риск винаги съществува и той има много измерения, поседното от които е смъртта. Всеки един от нас е имал възможност да опитва какво ли не и да прецени дали иска, дали му е полезно и дали му харесва. Всеки сам си избира, в случая важното е, че какъвто и избор да си направил не е редно да съдиш другите за техния. Нямам предвид Вас, а обществото по принцип. Това е много обширна тема и май наистина не е тук мястото да я дъвчем.
Всичко казано дотук не Ви освобождава от факта, че ни висите по два кроасана! Или уиски. Нека и другите членове на комисията да кажат.
Поздрави!
И още малко по темата за личния избор, преди Анна да ни резне, че коментарите ни станаха повече от нейните постове или постинги, нямам идея как е правилно:
"Това е просто работа. Тревата расте. Птичките пеят. Вълните се разбиват в брега. Аз бия хората."
Мохамед Али
:)
Аз искам кроасан със шоколад, много шоколад. За Коледа...Има ли други в "комисията":)?
В заключение мога да кажа, че комисията е сформирана на абсолютно псевдослучаен принцип. И така:
Председатаел - Анна Ин дъ Хед :)
Зам. председател - райхсмаршал Херман Гьоринг
Членове:
Гоустдог а.к.а GO! и ББ - секция "Опоиди и шоколад"
Мохамед Али - секция "Спорт, манга и нелинейна динамика"
barracuda - секция "Биология и фина механика"
Касиер: SS (знаем, че е подставено на Анна лице но си траем - нека)
И да напомня последно на членовете които са пропуснали съвещание или изказване - внимавайте следващият път от хладилника ви може да излезе СОТИР.
Год блес ю ол, гуд пийпъл
Фак мартинес
да, я любила их, те сборища ночные
на маленьком столе стаканьъ ледянъьие
над черньъм кофеем пахучий, зимний пар,
камина красного тяжелъьй, зимний жар,
веселость едкую литературной шутки
и друга первъьй взгляд, беспомощнъьй и жуткий.
Анна Ахматова пише за Хиподил
С Ахматова ме спечели! В гимназията я харесвам ужасно много. Не само за Хиподил, тя за много хора е писала:)
Още не е късно да се научиш да разпознаваш съзвездията. Трябва ти само звезна карта и да поназнайваш 1-2 съзвездия за да тръгнеш от някъде. После вече е лесно. Гледаш точките на картата, търсиш ги по небето и се възхищаваш на красивите фигури които се разкриват пред теб. Има лебеди, рицари, дракони, делфини и още десетки реални и нереални същества, които с малко фантазия са като истински. Всеки път когато го погледнеш виждаш нещо познато. И никога вече не е това което е било за теб преди. Никога вече не можеш да го погледнеш и да видиш просто точки. Ще се изненадаш колко по-красиво може да бъде нощното небе, когато го опознаеш :)
Публикуване на коментар