декември 12, 2007

Земля в илюминаторе...

Отварям очи в топлата тъмнина. 2:48, изписано с аквамаринено синьо.Третата ни нощ в стария ни, вече нов, апартамент. На моменти ме лъхва на лепило от прясно направената спалня. Обръщам се към огромните витрини и капандурите. От възглавницата ми се вижда половин София. Светлинки, които мигат като коледна елха. Големите светещи реклами в центъра, надписът на Японския и нощната мъгла. Малката Мечка в стъклото на едната капандура. Земля в илюминаторе… Нищо не научих по астрономия, как ме е яд. Над главата ми има сума ти съзвездия и не знам името на нито едно. Само Малката и Голямата Мечка разпознавам…Пу! А в момента съм на първи ред под небето. Колко пъти съм мечтала да спя под звездите. Ето! Цели съзвездия над главата ми, а аз в меките си завивки. Може въобще да не сложим щори…Ще свикнем някак със сутрешната светлина в очите ни…Затварям очи и си спомням случки, в които съм се блещила срещу нощното небе…Онази нощ в Мелник, когато ми се струваше, че, ако протегна ръка, ще пипна някоя звезда. Похлупакът на небето и ние на неподдържаната трева на селския стадион в една пролетна нощ…

4:20. Малката Мечка я няма в капандурата. За сметка на това, ниско във витрините, може би там, където трябва да е Банкя, има голяма ярка звезда. Земята се е извъртяла, заедно с нашето легло. Появили са се облаци. Небето се върти над мен като в детски калейдоскоп. Като малка лягах по гръб в тревата и с часове наблюдавах как се движат облаците, как поглъщат сивкавия диск на слънцето и после го изплюват като нов. Вдигах ръце пред лицето си и ги измервах с пръсти. Сега, 25 години по-късно, направих същото. Вдигнах палеца и показалеца си към звездата и се опитах да я измеря. Усмихнах се на глупостта си. Заспивай! Ставаш след час и половина! Обърнах се към него, сложих маската си, за да не се разсейвам повече и съм потънала в розовата коприна върху клепачите ми.

6:30! 40 минути закъснение. Звезди няма. Има мараня, мъгла…Същите градски светлини, размазани от смога…Тишината на новите мебели, на все още неподредените ми книги и на вече подредения гардероб…Влизам в банята на пръсти… Гася лампата и се къпя на тъмно, загледана в светлинките навън през големя прозорец. Земля в илюминаторе… Градът все още спи…Предстои денят ми, който съм запълнила с какво ли не…Обличане, гримиране…малко работа и писане. Купуване предимно. На вещи. Ударената кола на майка ми… Шофиране, присветване и натискане на клаксона. Подреждане на вещи. Битовизми…

А небето се върти над леглото ни….