Пресичам Раковски разсеяно и с ръце в джобовете влизам в любимата ми хлебарница наоколо. Винаги има нещо току що изпечено. Банички, сладкиши и едни гевречета…Пълно е с хора, има опашка…Разсейвам се по витрината с лакомствата и … чувам глас :
“Ако може да я стоплите…Благодаря!” Нещо започва да бучи в главата ми…Х!!! Не, не е възможно! Той умря! “Да, може пликче, благодаря!”, отново гласът. По дяволите, неговият глас! Бившето ми гадже от края на гимназията. Тогава, когато откривахме малките удоволствия заедно. Беше страшен пич. Приличаше на Еди Ведър и беше много приятна компания. Надничам отстрани! Същата фигура, в гръб е. Не, не мога да сбъркам онова тяло, което караше жените да се обръщат по улиците, не мога да объркам онова впечатляващо, силно и красиво момче…Абсурд! Ушите ми започнаха да бучат от адреналина. Какво чакаш? Обърни се…! Чака тъпата баница да му я стоплят…Започвам да надничам вече много сериозно.
Той е! Жив е! Жив е! Глупости, Ано! Нали “еди кой си” ти каза преди колко години беше…помниш ли…И за “еди кой си”, и за “еди кой си”…Помниш ли…? Не може да си се объркала! Х. е мъртъв и точка по въпроса, в момента се припознаваш! Бузите ми станаха алени. “Заповядайте!” “ Благодаря и приятен ден!” Обръща се…
Shiiiiiiit!!!!!!! Той е!!! Рязко се вторачих в тулумбичките под мен. Той ме подмина в блажено неведение за това, че всъщност “трябва да е мъртъв!!!” и затвори след себе си, а аз под учудените погледи на опашката, изтичах до витрината и го проследих с поглед. Той е! По дяволите, той е!
Чувствах се като пълен идиот. Започнах да си връщам лентата назад. Кога го видях за последно? В онова кино, друсан и отслабнал, приятелката му повърна на първия ред. Плахото ми: “Как си, душице? Много си отслабнал!” И отнесената му усмивка. И после С., който ми каза, сигурна съм в това, че са го намерили, свръхдоза, сигурна съм. Говорехме колко хора от приятелите ни са си отишли от хероин, започвахме да изброяваме, стигнахме до към 7-8 и той каза: “А ти нали знаеш за Х?!?” Сигурна съм! Това беше преди 7-8 години. Оттогава съм съобщила “скръбната вест” на кой ли не. Чувствах се всеки път ужасно като го произнасях. Ужас, поне на 10-тина души съм казала, че Х е умрял. И никой не беше чул “новината” преди това. И как да е чул, като Х. си е жив и здрав! Ходи по улиците, едър и красив. И си купува баници, и му ги топлят, и му ги завиват за вкъщи и нехае, че аз разпространявам, че е мъртъв. Кой знае какво са ми казали, кой знае и аз какво съм разбрала!?! Важното е че на цяла София казах, че е умрял. Даже с един стар познат се напихме “в негова памет” при една случайна среща в един бар. И по земята поливахме, на мен даже очите ми се насълзиха.., защото бях пийнала, пък и нали съм чувствителна…
Представям си как някой от нашите “опечалени” общи приятели го среща, онемява и пелтечи: “Ама ти не си ли ….?!?!?! `Щото Ани ми каза, че си…” А той учуден:”...Ами, не…Жив съм…”
Ужас! Куха, руса лейка!
“Ако може да я стоплите…Благодаря!” Нещо започва да бучи в главата ми…Х!!! Не, не е възможно! Той умря! “Да, може пликче, благодаря!”, отново гласът. По дяволите, неговият глас! Бившето ми гадже от края на гимназията. Тогава, когато откривахме малките удоволствия заедно. Беше страшен пич. Приличаше на Еди Ведър и беше много приятна компания. Надничам отстрани! Същата фигура, в гръб е. Не, не мога да сбъркам онова тяло, което караше жените да се обръщат по улиците, не мога да объркам онова впечатляващо, силно и красиво момче…Абсурд! Ушите ми започнаха да бучат от адреналина. Какво чакаш? Обърни се…! Чака тъпата баница да му я стоплят…Започвам да надничам вече много сериозно.
Той е! Жив е! Жив е! Глупости, Ано! Нали “еди кой си” ти каза преди колко години беше…помниш ли…И за “еди кой си”, и за “еди кой си”…Помниш ли…? Не може да си се объркала! Х. е мъртъв и точка по въпроса, в момента се припознаваш! Бузите ми станаха алени. “Заповядайте!” “ Благодаря и приятен ден!” Обръща се…
Shiiiiiiit!!!!!!! Той е!!! Рязко се вторачих в тулумбичките под мен. Той ме подмина в блажено неведение за това, че всъщност “трябва да е мъртъв!!!” и затвори след себе си, а аз под учудените погледи на опашката, изтичах до витрината и го проследих с поглед. Той е! По дяволите, той е!
Чувствах се като пълен идиот. Започнах да си връщам лентата назад. Кога го видях за последно? В онова кино, друсан и отслабнал, приятелката му повърна на първия ред. Плахото ми: “Как си, душице? Много си отслабнал!” И отнесената му усмивка. И после С., който ми каза, сигурна съм в това, че са го намерили, свръхдоза, сигурна съм. Говорехме колко хора от приятелите ни са си отишли от хероин, започвахме да изброяваме, стигнахме до към 7-8 и той каза: “А ти нали знаеш за Х?!?” Сигурна съм! Това беше преди 7-8 години. Оттогава съм съобщила “скръбната вест” на кой ли не. Чувствах се всеки път ужасно като го произнасях. Ужас, поне на 10-тина души съм казала, че Х е умрял. И никой не беше чул “новината” преди това. И как да е чул, като Х. си е жив и здрав! Ходи по улиците, едър и красив. И си купува баници, и му ги топлят, и му ги завиват за вкъщи и нехае, че аз разпространявам, че е мъртъв. Кой знае какво са ми казали, кой знае и аз какво съм разбрала!?! Важното е че на цяла София казах, че е умрял. Даже с един стар познат се напихме “в негова памет” при една случайна среща в един бар. И по земята поливахме, на мен даже очите ми се насълзиха.., защото бях пийнала, пък и нали съм чувствителна…
Представям си как някой от нашите “опечалени” общи приятели го среща, онемява и пелтечи: “Ама ти не си ли ….?!?!?! `Щото Ани ми каза, че си…” А той учуден:”...Ами, не…Жив съм…”
Ужас! Куха, руса лейка!
15 коментара:
Е трябваше да мъцнеш поне. Лелее не знам Анннна, не знам. А човека си е жив.
Ами това е добра новина, доста по-добра от тази, че не си знаела как да реагираш
реагирах както си мога - наведох глава пред глупостта си:)
Като се замислиш всичко е наред, човека е жив и очевидно в добро здраве щом яде банички. А относно глупостта - права си да преклониш глава. Малко сили са по могъщи от нея - аз например съм си направил малко олтарче на моята глупост и принасям игуани в жертва там, когато мога де.
Последният път жертвопринесох инкасатора за парното...
Анна, реагирала си така, както в момента си почуствала, че трябва да реагираш. Това, че си навела глава сигурно е било защото се чувстваш виновна заради "раздухването на новината". А пък и не знаем с какви чусвства сте се разделили преди време.
Една случка и от мен:
Имах един приятел в училище - 2-3 години седяхме на един чин и бяхме неразделни. И един ден се спречкахме. Бяхме в 7 клас на излизане от часа по музика. Поритахме се малко в коридора и после взехме да довършваме започнатото на прибиране към дома :-) 15-20 минути се подритвахме, но най-накрая случката прерастна в хубав бой с всички екстри. Имаше счупени носове, изкълчени китки и т.н. Разтърваха ни някакви случайни хора. От тогава не се поглеждаме вече. Преди 1-2 години разбрах, че Х (другия Х, не твоя) се е пропил, лежал е малко по затворите, въобще смотана работа. Преди един месец се засякохме и аз така като теб се обърнах на другата страна. Стана ми гадно. Не бива така да се прави. Вече сме големи хора. Лошото е, че този анализ си го направих постфактум. Тъпо! А пича от другата страна само рече "Е, деееба!".
Поздрави!
Толкова отдавна беше, че дори не помня как сме се разделили - тези любови на по 17-18 години обикновено не свършват чак толкова запомнящо се...:) А наведох глава от срам, да...И за да не ме познае, защото нямаше да знам какво да кажа. Просто си глътнах езика:)Което ми се случва само в моменти на силно притеснение:)
Можеше и по-лошо да е - примерно да го потупаш по гърба и да кажеш: "Айде бе, ти не умрЕ ли?"
Една камара вицове с черен хумор ми нахлуха в главата, както и вицове за блондинки :D, след като се посмях от сърце на постинга ти.
Чета те от известно време и вече съм тотална фенка на блога ти. Харесва ми, че пишеш почти всеки ден и че винаги има какво да кажеш.Постовете са страхотни и ги чувствам близки.
Супер приятно ми е да влизам тук.
Поздрави.
Добре дошла в клуба. Като влезеш тук, вече не можеш да излезеш. Все повече приличаме на някаква секта. Анна и нейната глава, хаха. Скоро ще почнем да се събираме, да палим свещи и да мучим нечленоразделни молитви.
и огньове, огньове! И изяждане на човешки органи...:)
Хмммм...
И кои органи смятате да ядете :-P
органите на непослушните деца хахаха
Непослушни деца има много...
... таааа, голямо ядене може да падне ;-)
И с мен се случи нещо подобно, само че момичето умря наистина. Имам един съученик, за него се носят такива слухове, ама не съм сигурен.
Малко тъжно ми стана, ама след това и смешно.
Още преди като Йовко те препоръча те четох. Тогава ми остави кошмарната импресия от чувствата ти и се почувствах малко кофти.
Стават грешки! Няма да забравя, един ден баба и дядо тръгнаха за погребение.Бяха си купили цветя, бяха се облекли в черно и всичко там както си му е реда.Бяха се разбрали и с други баби къде и кога трябва да отидат за да отдадът почит на починалия. Нали първо се ходи в дома, а после на гробищата. Та излязоха те и след малко звънна телефона. Една жена ми каза, че е станало объркване и погренението не е на този на когото всички си мислят. А аз нямаше как да предупредя баба и дядо...
Та представяте ли си, стоите си спокойно вкъщи и изведъж идва цяла тумба опечалени хора, готови да ви погребват.
Публикуване на коментар