декември 14, 2007

Моят избор - Блондинка

Всички сме чували как можеш да накараш очите на една блондинка да светнат. - Като й светнеш с фенерче в ухото. Е, аз снощи си светнах с един фенер и ми светна, че от известно време се заглеждам по жени с гарваново черни коси. Не толкова по жените, колкото по косите им. Обмислям да сменя русото с моя естествен цвят, който е гарваново черен. Въпреки, че си харесвам русото. Това беше моят съзнателен избор – Блондинка. В момента, в който се боядисах, забелязах някои доста интересни промени в хората около мен. Стана ми по-лесно да отнемам предимството на мъжете по малките и големи кръстовища – с усмивка, само една. Струваше ми се, че хората някак ми се усмихват повече. Изработих си едно невинно премигване специално за бюрократични проблеми и оправяне в непознати ситуации. И страшно ми върви – и пред жени и пред мъже. Не си въобразявам, сигурна съм. Хората някак приемат изначално, че не могат да очакват нищо чак толкова сериозно от теб, а на мен това ми дойде много добре. Ако има нещо, което да ме изнервя, то това са хорските очаквания спрямо мен – спрямо моята личност, моето поведение, интелект или външност. С това русо се чувствам добре. Никой не очаква от мен да съм много умна, да блестя с някакви велики изказвания…И аз съм доволна. А, когато нещо се случи и “с тоз акъл на 3 патки като заблеста”, се забавлявам на физиономиите:” Я, т`ва русото говори!”

Това лято на Славейков, докато се мотаех по сергиите и се чудeх какво да си купя, погледът ми се спря на една сериозна книга, някаква психология, вече не помня. Обърнах я и се зачетох. “В тази няма много картинки!”, мъжки, подигравателен глас и одобрителен съпровождащ смях. Вдигнах очи. Зад сергията пиеха бира 3-ма продавачи на книги и открито се забавляваха. “Ооо, колко жалко!”, засмях се и я хвърлих обратно. Обърнах се с вдигната брадичка и отидох на съседната сергия, където една мила жена ми продаде 4 книги пред очите на пишман-търговците. Пиеха бира и гледаха. Нищо не изкоментираха повече. Това са малките рискове да изглеждаш вятърничава, но ще ги преглътна пред малките битови предимства на “блондинките”. По - лесно се запомнят, правят повече впечатление и винаги имат шеговито обяснение за някоя глупост, която са казали или направили. И животът някак е по-лесен.

Като цяло усетих на гърба си отдавна известната истина, че мъжете си падат по руси жени. Наскоро присъствах на разговор на 3-ма приятели за идеала им за жена и общото беше – тип рускиня. Когато това лято питах Бебето какви са красивите момичета, той каза “Руси!”. Оставяме настрана, че две от най-близките му жени - майка му и аз, са руси. Предполагам, че ако накараш някое момченце в детската градина да нарисува момиченце, също ще го нарисува русо. Русо и с рокличка. По-нататък вече , в пуберските му фантазии и задължително с токове. Отдавна съм открила топлата вода – Няма мъж, на който да не му става от токове и дълга коса. По възможност – руса. И “ставането” определено води до по-лесна комуникация. Трябва ти само малко акъл под русото и си готова. Не случайно народът цинично казва: “Русо гладно няма!” и “Метла да е, русо да е!” Всички народни цинизми са откровено верни, колкото и да ми се иска да си върна цвета. Има и нещо друго в моето русо – баба ми казва, че ми осветява лицето, а дядо ми, като ме видя за първи път, възкликна: “Анчеее, колко си хубава!” Е как да не повярваш на хората, които са те отгледали?! И наистина смятам, че светлата коса, озарява някои черти.

Все още не съм решила. Имам време до 21-ви. Ще сложа нещата на бакалския тефтер – за и против, и ще реша в момента, в който влизам в салона. Винаги така става.