декември 18, 2007

Сапунка

Днес седнах да пиша, защото ми се пишеше…Декемврийското слънце, което блести в очите ми през прозореца на 11-тия етаж и вкусната домашна баничка пред клавиатурата ми ме тласнаха към тези редове. Писах, писах…и накрая, като го прочетох ми заприлича на нещо, което съм писала…Разрових се и ето. Не мога нито да се допълня, нито да се съкратя…Днес бих повторила тези думи една по една и го вярвам точно толкова, колкото го вярвах тогава. Днес определено съм в хубаво настроение, усмихвам се на хората, на непознати. Събудих се щастлива, закусвахме от същата тази баничка и гледахме с качени на масата крака някаква сапунка по телевизията. Пиех айран и слушах един адски драматичен диалог в болницата между бинтован секси латиноамерикански мачо и негова приятелка, облечена като за абитуриентски бал с апетитен силикон отпред. Започнах да довършвам всяка негова реплика с “имаш страшни цици” и се получаваше много забавно:
- Хулио, добре ли си?
- Есмералда, трябва да ти кажа нещо…”имаш страшни цици”
- Защо говориш така, Хулио?!
- Време е да започнем да живеем живота си , Есмералда, влюбен съм в Химена, но ….”ти имаш страшни цици”
- Защо ме подлъга, Хулио!? Защо постъпи така!?
- Не ме съди, Есмералда, знаеш, че…”ти имаш страшни цици”…
Превиваме се двамата от смях по пижами пред телевизора и хапваме баничка с айран. Това е животът - сутрен между леглото, дивана, закуската и пижамата. Така се живее 100 години!