Знаеш, че понякога имам нужда от “онази” любов. Онази, от която лъжичката ми се качваше в гърлото. Караше ме да включвам компютъра си веднага щом стана. Изправяше ме на нокти всеки път. Стомахът ми се свиваше при присветването на дисплея на телефона ми. Липсва ми следобед и сутрин понякога. Липсва ми “онази” любов, която мразя често и често сънувам. За нея си мечтаех да ме гледа докато говоря, да не издържи и без да ме пита да ме целуне. За да не мога да се дърпам. Да ме остави без въздух неочаквано. Да се качи в колата ми, да се вози и да мълчи. На тъмно, по нощите. Да крачим по гадните софийски улици посред нощ, по малките улички на прибиране. И да треперим – “Ела у нас!”и да не отивам. Толкова е простичко да очакваш такива неща от “любовите”! Все простички желания имам…
И всеки път да й кажа “липсваш ми” и всеки път си гълтам езика. Имам нужда от “онази” любов, която се държи детински и ме вбесява. Онази, която грубиянски стъпква пухкавото ми настроение и ме кара да се изчервявам посред бял ден. От срам и от обида. Кара ме да пускам кратки гневни sms-и без отовор.
И не мога да си обясня какво стана…А мина толкова време! Не искам “да ме уважават”, “да предизвиквам топли чувства”, “да ме обичат”, “да съм приятел”, искам си “онази” любов. И като я няма, предпочитам да си скимтя тихичко и да ме оставят на мира. На мира, за да се примиря. Да се примиря, че имам нужда от “онази” любов.
И всеки път да й кажа “липсваш ми” и всеки път си гълтам езика. Имам нужда от “онази” любов, която се държи детински и ме вбесява. Онази, която грубиянски стъпква пухкавото ми настроение и ме кара да се изчервявам посред бял ден. От срам и от обида. Кара ме да пускам кратки гневни sms-и без отовор.
И не мога да си обясня какво стана…А мина толкова време! Не искам “да ме уважават”, “да предизвиквам топли чувства”, “да ме обичат”, “да съм приятел”, искам си “онази” любов. И като я няма, предпочитам да си скимтя тихичко и да ме оставят на мира. На мира, за да се примиря. Да се примиря, че имам нужда от “онази” любов.
8 коментара:
о йе? а защо избяга от нея?
мъжете омекнаха напоследък, а
Направо ми обърна душата на опаки като стара ръкавица.
Оххх Анна, попаднах на тебе кат написах в гугъл "защо се държи така" сети се какво намерих...
Направо ми се разказа играта, кат попаднах на "Да спиш с врага си"...
Много го мислих....
И днес стигнах до извода, че съм истински щастлива!! Нищо че не ме обичат. Аз обичам и това ме прави щастлива, ама много щастлива ме прави. Не знам дали му е баш тука мястото на това, ама нещо ми се прииска и да ти пиша, не само да те чета... :-*, мноо си ми ценна, нищо че не те познавам ;) Благодаря ти!!
ах , много красиво пишеш ти..
Искаш значи, а?
Предполагам вече си нясно, че след като сега я търсиш и не я намираш, то след време още по-малко ще я намериш. След време даже и желанието да я търсиш ще се изгуби.
Вариантите пред теб са два - или да се примириш със ситуацията, такава каквато е сега и да приемеш всичките последствия от нея или да направиш нещо кардинално. С едно рязко движение, подобно на самурай да отсечеш с прецизен замах стеблото на всичко, което те свързва с твоето настояще и да се впуснеш в свободен полет, заедно с клона на който-стоиш. Много е важно обаче дали в този момент ще погледнеш на нещата като на полет или като на падение. От това ще зависи кацането ти. И предполагам, че там в неизвестното, рано или късно ще я откриеш - "онази".
Въпрос на избор, винаги е така - ези или тура. Не се надявай, че монетата ще се задържи във вертикално положение и времето ще спре. "Онази" си отиде, на нейно място сега има "друга", ако не я харесваш, ще се наложи да да догонваш "онази", обаче никой не знае, колко далече е отишла вече.
Мисля, че знам за какво говориш.
А ти даваш ли от тази любов на него?
Или и ти се държиш към него с "топли чувства" и "уважение"?
Много обичам да чета нещата ти.
Все ме отвяват на някаде, предимно
в миналото :)
С "онази" любов не съм се сблъсквал
от векове. Твърде дълго. На пух и прах теориите за планиране и контрол.
Публикуване на коментар