декември 21, 2007

Опознаването - Свинска история

За първи път ще празнуваме Нова година заедно. Банско. Приятелите му са ме поопознали, но там, в Банско ще са и негови “съученици”. Едни такива истукани, претенциозни… дошли си за празниците от целия свят…Елит, моля ти се…Виждаме се на празничната вечер. Малка механа. Огромни маси. Поръчали сме си прасе. Червеното вино се лее така, както това може да се случи само в механа. Черна плисирана пола до коленете и ботуши на висок ток. Тъпо и неподходящо, като имате предвид свинската обстановка. Идват на групички по двама, трима и той гордо ме запознава:”Това е моята приятелка.” Аз се усмихвам любезно и ги забравям в момента, в който виждам гърбовете им. Вино. Чаша, втора. На нашата маса е забавно. Вратата на тоалетната е стара, колкото къщата, дебело и тежко дърво. Продължавам с виното. Наблюдавам цяла вечер как няколко девойки от съседните маси ходят по 2 в тоалетната.

Това никога не съм го разбирала. Има мъничко секс в това да гледаш близката си приятелка как пишка. Има, признавам. Това е приятен и интимен момент между жените. Някакво тайнство…Но! Сигурна съм, че тези точно нямат такива усещания. Влизат да си говорят вътре като кокошки и само задържат тоалетната. Едни такива “облечени”…Има нещо в погледите им – гледат плахо, нещо като скучни сърни, ама без финото излъчване на сърните. Продължават да влизат по две и образуват малки опашки от по един – двама мъже.

Минава време и решавам да посетя и аз мястото. Тропвам с големия месингов кръг, ослушвам се - няма отговор. Опитвам се да бутна тежката врата, но не успявам. Подпирам съвсем леко с рамо, веднъж, два пъти – нищо. Усещам, че леко се мръдва под натиска ми, но не мога да я отворя. След това помня, като в електронна игра, как се отдалечих малко. Вдигнах обутия си в токове крак и с неподозирана сила изритах вратата. Трясък! Врата влезе в тоалетната. Две маси се изправиха. Отвътре като мишки надничаха разширените от ужас очи на две “съученички”, чиято седянка бях прекъснала. Аз тържествувах. Изчаках ги да се изнижат почти на бегом, триумфално влязох, подпрях вратата, защото едната панта се беше пооткачила и пишках доволна, спокойна и в пълна тишина.

Навън е станал лек проблем, успокоявали са ги, той се е извинявал от мое име…А ако им бях разбила главите?...

След малко излязох. Повече никой не се запозна с мен до края на вечерта. На нашата маса беше леко неловко в началото,
но след минути дойде полунощ и всички забравиха. Или поне аз забравих. Дойде прасето…Дунавското под дъжда на улицата…Свинска история.