Има един любим мой виц, в края на който един лирически субект настървено повтаря: И обувки, и обувки…!!!”, докато прави свирка на друг лирически субект. Разказвам вица на една колежка, докато седим двете една срещу друга. Вдигнали сме краката си на бюрото ми и се смеем.
- Добре, това възможно ли е?, поглежда ме тя, замислена
- Кое…?
- Ами това със свирката и говоренето едновременно…
- Ами…не ми се е налагало…
И двете като по команда поглеждаме към малкото шише с минерална вода пред мен. Поглеждаме се съучастнически и тя грабва шишето. Аз вече се смея, а тя се опитва да каже” И обувки, и обувки!”, докато е налапала гърлото му. Естествено нищо не се получава и избухваме в смях.
- Дай аз да опитам, ама му сложи капачката, за да няма ехо…
Мия шишето отново и този път аз повтарям действието.
- Ама го дръж с две ръце…- я чувам да се смее
Навела съм се над бюрото си. Чува се само едно “Бууу”. Става ми гадно от пластмасата в устата ми, а и диаметърът на бутиката е далеч от реалния, колкото и да не им се иска на някои…Смеем се. Хубаво е че работя сама и няма свидетели на тези опити с научна цел.
- Ахааа, значи това са новите ти обувки от Париж, яснооо!, продължава разговора тя, поглеждайки обувките на бюрото ми
- Мдааа, няколко чифта…, засмивам се аз
- Ооооо! Мръсница! Хахахаха
Разговорът нататък загрубява. Иначе имам доста сериозен вид понякога по коридорите. Една такава забързана, 30-годишна…динамична и отговорна…почти се връзвам с враждебната фауна наоколо. Само в дрескода и в главата ми не успяха да ме вържат…
- Добре, това възможно ли е?, поглежда ме тя, замислена
- Кое…?
- Ами това със свирката и говоренето едновременно…
- Ами…не ми се е налагало…
И двете като по команда поглеждаме към малкото шише с минерална вода пред мен. Поглеждаме се съучастнически и тя грабва шишето. Аз вече се смея, а тя се опитва да каже” И обувки, и обувки!”, докато е налапала гърлото му. Естествено нищо не се получава и избухваме в смях.
- Дай аз да опитам, ама му сложи капачката, за да няма ехо…
Мия шишето отново и този път аз повтарям действието.
- Ама го дръж с две ръце…- я чувам да се смее
Навела съм се над бюрото си. Чува се само едно “Бууу”. Става ми гадно от пластмасата в устата ми, а и диаметърът на бутиката е далеч от реалния, колкото и да не им се иска на някои…Смеем се. Хубаво е че работя сама и няма свидетели на тези опити с научна цел.
- Ахааа, значи това са новите ти обувки от Париж, яснооо!, продължава разговора тя, поглеждайки обувките на бюрото ми
- Мдааа, няколко чифта…, засмивам се аз
- Ооооо! Мръсница! Хахахаха
Разговорът нататък загрубява. Иначе имам доста сериозен вид понякога по коридорите. Една такава забързана, 30-годишна…динамична и отговорна…почти се връзвам с враждебната фауна наоколо. Само в дрескода и в главата ми не успяха да ме вържат…
8 коментара:
значи и вързана... :-)
Ама разкажи и вица дееее...
В замяна ето и един от любимите ми ,който кореспондира с темата.
Тя-Истинският джентълмен никога няма да накара една лейди да си сложи това в устата.
Той-Една истинска лейди никога не би говорила с пълна уста.
Няма да се сърдя ,ако го делийтнеш .:))
Върви една девойка, с наперена походка, потраква с токове и върти задни части. До нея спира мерцедес, навярно бял.
- Ей маце много си готина! Искаш ли да ми направиш свирка?
- Тъпак!! Ти за каква ме помисли бе?
- Ама защо ме обиждаш сега? Гледам аз едно хубаво момиче, казвам си, глей кво хубаво момиче. Сега ще я поканя ще ми направи една свирка .. после ще се качим на частния ми самолет ... ще отидем в Париж ... ще обядваме ... ще се разходим по магазините ... ще и купя нови дрехи ....
Отдолу с пълна уста се чува
- И обувки и обувки!
Може ли да си пожелая Adidas Folsom, черни ако може....
Мерси!:)))Явно не е била лейди.Или е ,но се е упражнявала доста.Както знаем,повторението е майка на знанието....
Париж е порочно място не е като София. Тука от бял мерцедес ще ти направят съвсем прилично, неприлично предложени. В Париж само да се разсееш малко и веднага ще те налетят я някой зъл педераст, я пет шест спинозни курви. За Виена и Лондон да не говорим! Защо все на мене тия работи се случват? Ако има маниак някъде или маниачка, тук пола няма значение, все на мене ще скочат, всичко друго ще зарежат и ей на при мене ще дойдат. Седим си ние с Ди. в къщата на Видкенщайн в централната приемна с кръглите полилеи и конструктивистичната мебел. По сред нощ си седим и изпиваме червеното виното от хладилника, на кой е виното въобще не питаме а и не ни дреме. Ди вика:
- Копеле, виното свърши да идем да се поразходим из нощна Виена. Знам едни много готини кръчми, ще ти харесат.
- Добре- казвам му- ама да не е далече ,че много не ми се трамбова пеша.
Тръгваме ние, той води. Всичко е осветено, хубава архитектура къде барокова, къде сецесион обсъждаме ние, ама всичко изглежда затворено. По едно време виждам панелки. Казвам му
- Пич къде са ти кръчмите, това тука са панелки, май излизаме от центъра вече.
- Не се безпокой точно тука те водя , подземния живот да видиш, как се живее в крайните квартали
Казва го Ди. ама го виждам,че не е много сигурен колебае се нещо, оглежда се.
По едно време в далечината, светилна някакво. Ди. се прави на важен и вика:
- Виждаш ли, тука те водя това е типична Виенска кръчма от крайните квартали.
Що пак не му вярвам, приближаваме се гледам, гаражна кръчма,чудо направо, с вагонна шапка, боядисана със зелена блажна боя, на пода балатум, а бе все едно квартална кръчма в Сливен, квартал” К. Фичето”.
Влизаме вътре, дървен бар, стар джубокс, две три маси. На бара седи барманка с вид на хипофизно джудже. Поръчваме бира,като за начало, тя почва да плещи на немски, обясняваме,че не знаем немски тя обяснява,че не знае английски, но не мирясва продължава да плещи на немски. Пием бира ние тя не спира да дрънка, е от учтивост взехме да отговаряме с Йа,Йа. Тя пита нещо, ние, Йа,Йа. Разказва ръкомаха, ние пак, Йа,Йа. По едно време дъртата шунда слезе и пусна една монета в джубокса. От там се понесе наяква музика подобна на стари градски песни ама на немски. Нищо лошо музика, ще я преглътнем, освен това дъртата се развесели взе и тя да пие бира и нас почерпи даже. После пак взе да плещи на немски и ние Йа,Йа.
Изведнъж обаче немската шунда, взе да щрака с пръсти, пляска с ръце и да подсвирква едновременно, като явно се опитваше да ни насочи вниманието към едно перденце зад бара дето до сега не го бяхме забелязали. И от там на фона на немската, стара градска музика, изкачат две мъжки хипофизни джуджета на около 25 години, застават точно пред нас и започват да танцуват еротично. Еротично ти казвам, кълчат се, за хуя се опипват и в един момент взеха да се събличат, бавно така и мазно като за стриптйис. Ние с Ди сме здрави момчета по 1.95 и от нищо не ние страх много, пък и аз винаги ходя с обувки док Мартин – стоманени бомбета и кама във високата част, но при тази гледка се стреснах, загубих говор и картина. Седим ние значи шашнати, ръце треперят очи тъмнеят. Барманката ужасно се кефи и пак нещо на немски дудне. Ония двама маниаци - мераклиите танцуват и размахват пишки вече, страшна работа.
Тогава Ди вика:
- Копеле дай да се махаме, щото с тия джуджета ще се оправим някак ,ама след малко може да дойдат великаните, да поискат сметката и тогава, дупе да ние яко!
Избягахме, това беше, гадно работа и перверзна. Сега по празниците трябва да ходя в Лондон, там е пълно с маниаци, знам аз пак ще стане нещо.Извинявайте за дългия пост ама не можах по-кратко. И по-леко с тия бутилки от минерална вода :да не се вманиачите:-))
OOOOOOOO!!!! Велики!!!
Мохамед Али - лети като пеперуда, жил и като оса. Брат, направо основахме твой фен клуб тука в едно подземие. ВитКенщайн и хипофизни жужета, док мартенс с ножка и виенско червено вино. Наистина мисля да се захвана с нещо полезно. Анна ами моите адидаски?
Go – spodi
И аз имам тука един фен клуб, историята с Ван Гог е гениална, както и голяма част от стиховете, чупят глави. Атари са ми любими. Колкото повече сайбър толкова повече пънк и стоманата става част от плътта. Пишеш като машина Go-spodi смени анТцуга с расо и маратонките ги продай и си купи китайски кецове пусни си брада и подари анТцуга на първия срещнат ближен…. въпреки ,че изобщо нему трябва и всички ще те познаят Go-spodi. А ВидКенщайн го еби в газа в къщата му в мазето има битов кът и наниз червени чушки.
Публикуване на коментар