декември 17, 2007

MythBusters

Има един любим мой виц, в края на който един лирически субект настървено повтаря: И обувки, и обувки…!!!”, докато прави свирка на друг лирически субект. Разказвам вица на една колежка, докато седим двете една срещу друга. Вдигнали сме краката си на бюрото ми и се смеем.
- Добре, това възможно ли е?, поглежда ме тя, замислена
- Кое…?
- Ами това със свирката и говоренето едновременно…
- Ами…не ми се е налагало…
И двете като по команда поглеждаме към малкото шише с минерална вода пред мен. Поглеждаме се съучастнически и тя грабва шишето. Аз вече се смея, а тя се опитва да каже” И обувки, и обувки!”, докато е налапала гърлото му. Естествено нищо не се получава и избухваме в смях.
- Дай аз да опитам, ама му сложи капачката, за да няма ехо…
Мия шишето отново и този път аз повтарям действието.
- Ама го дръж с две ръце…- я чувам да се смее
Навела съм се над бюрото си. Чува се само едно “Бууу”. Става ми гадно от пластмасата в устата ми, а и диаметърът на бутиката е далеч от реалния, колкото и да не им се иска на някои…Смеем се. Хубаво е че работя сама и няма свидетели на тези опити с научна цел.
- Ахааа, значи това са новите ти обувки от Париж, яснооо!, продължава разговора тя, поглеждайки обувките на бюрото ми
- Мдааа, няколко чифта…, засмивам се аз
- Ооооо! Мръсница! Хахахаха
Разговорът нататък загрубява. Иначе имам доста сериозен вид понякога по коридорите. Една такава забързана, 30-годишна…динамична и отговорна…почти се връзвам с враждебната фауна наоколо. Само в дрескода и в главата ми не успяха да ме вържат…