януари 10, 2008

Особености на опитомяването

Събудих се и погледнах през прозорците. Мъглата през нощта изглежда още по-зловеща. Светлините на града бяха изчезнали и имах усещането, че апартаментът ни е в облаците. С почти затворени очи влязох в банята, върнах се на пръсти. Няма заспиване. Светнах часовника – 4:00. Вгледах се в лицето му в тъмнината. Спи блажено. Когато спят, мъжете умеят да изглеждат като току що паднали от небето. Колко пъти съм се вглеждала в спокойните мъжки черти до мен и ми се е искало да се превърна във въздух. Да се вмъкна в главата му през ноздрите и да наблюдавам сънищата му. Да открадна съкровените мъжки тайни от главата му и да ги използвам срещу него. Да го подчиня и да го накарам да ме обича повече с хитрост. Да узная слабостите му и страховете му, онези, които все още не съм усетила.

Цял живот опитомявам дракони. Не им слагам юзди, не връзвам крилата им, правя го с душа и малко женска хитрост. Щипка перверзия, лъжичка неочакван секс, лъжичка приключение...и другото е размяна на души. Това опитомяване изисква висши дресьорски умения. Учи се трудно и бавно, учи се цял живот. Обучението започва още в детската градина. И принципът е опит – грешка. А дресьорът излиза на манежа всеки път с нова рана. Тук одрано, там отхапано.., но все по-добър, все по-спокоен в компанията на опасните си питомци. И характер трябва, и постоянство, и вяра… В драконите и в илюзията им, че могат да летят. Да подчиняваш значи да поддържаш илюзии. За красота, за сила, за спокойствие, за семейство, любов и вечност. Илюзии за вечно щастие. Останалото е умението да подбираш правилните дракони.

Гледам го в тъмнината. Лицето, което понякога ми е идело да смажа с един точен удар и да си тръгна, лицето, което преди години ме спечели с детската си усмивка. Спи до мен и сънува неговите си драконовски сънища. Да опитомяваш значи да дадеш сам себе си. Взeмане за даване. Стара игра. Единствената, която излиза на чисто. Да се будиш и да се вглеждаш, да не заспиваш и да завиждаш на спокойния му сън. Да знаеш, че ще те събуди сутринта без да иска и да му се усмихнеш. Нищо, че не си спала.

Опитомяването е даване. А понякога е и отказ. Умение да се откажеш навреме и да се запазиш, да се спреш. А драконите не обичат отказите. Никак. Отказите ги объркват и ги правят слаби. Не можеш да им отказваш. Как смееш!?! Беснеят, бълват огън, а ти вдигаш ръка към лицето си, за да предпазиш миглите си като от внезапно увеличила се запалка. Ще се опърлиш тук-таме, ще те позаболи...Всичко е в реда на нещата.

Нямаш избор, призваниеве Х хромозоми.