Събудих се и погледнах през прозорците. Мъглата през нощта изглежда още по-зловеща. Светлините на града бяха изчезнали и имах усещането, че апартаментът ни е в облаците. С почти затворени очи влязох в банята, върнах се на пръсти. Няма заспиване. Светнах часовника – 4:00. Вгледах се в лицето му в тъмнината. Спи блажено. Когато спят, мъжете умеят да изглеждат като току що паднали от небето. Колко пъти съм се вглеждала в спокойните мъжки черти до мен и ми се е искало да се превърна във въздух. Да се вмъкна в главата му през ноздрите и да наблюдавам сънищата му. Да открадна съкровените мъжки тайни от главата му и да ги използвам срещу него. Да го подчиня и да го накарам да ме обича повече с хитрост. Да узная слабостите му и страховете му, онези, които все още не съм усетила.
Цял живот опитомявам дракони. Не им слагам юзди, не връзвам крилата им, правя го с душа и малко женска хитрост. Щипка перверзия, лъжичка неочакван секс, лъжичка приключение...и другото е размяна на души. Това опитомяване изисква висши дресьорски умения. Учи се трудно и бавно, учи се цял живот. Обучението започва още в детската градина. И принципът е опит – грешка. А дресьорът излиза на манежа всеки път с нова рана. Тук одрано, там отхапано.., но все по-добър, все по-спокоен в компанията на опасните си питомци. И характер трябва, и постоянство, и вяра… В драконите и в илюзията им, че могат да летят. Да подчиняваш значи да поддържаш илюзии. За красота, за сила, за спокойствие, за семейство, любов и вечност. Илюзии за вечно щастие. Останалото е умението да подбираш правилните дракони.
Гледам го в тъмнината. Лицето, което понякога ми е идело да смажа с един точен удар и да си тръгна, лицето, което преди години ме спечели с детската си усмивка. Спи до мен и сънува неговите си драконовски сънища. Да опитомяваш значи да дадеш сам себе си. Взeмане за даване. Стара игра. Единствената, която излиза на чисто. Да се будиш и да се вглеждаш, да не заспиваш и да завиждаш на спокойния му сън. Да знаеш, че ще те събуди сутринта без да иска и да му се усмихнеш. Нищо, че не си спала.
Опитомяването е даване. А понякога е и отказ. Умение да се откажеш навреме и да се запазиш, да се спреш. А драконите не обичат отказите. Никак. Отказите ги объркват и ги правят слаби. Не можеш да им отказваш. Как смееш!?! Беснеят, бълват огън, а ти вдигаш ръка към лицето си, за да предпазиш миглите си като от внезапно увеличила се запалка. Ще се опърлиш тук-таме, ще те позаболи...Всичко е в реда на нещата.
Нямаш избор, призвание.Две Х хромозоми.
15 коментара:
Е, това си е феномен. Може би за пръв път в българската литература се появава хем поетично, хем прилично описание на ЕДНАТА СТРАНА на този процес ;-) Respect и имай предвид, че и Y хромозомата си има планове ...
Извън темата, моля да ме извините, че разводнявам...
Предлагам на четящите да основем един блог "Читателите на Анна" и в него да преведем всичко от оригиналния блог на английски. За ползите, вие се сетете. Анна, разбира се, ще е "редактор" :) Поздрави! Не искам да коментирам по същество. Само ще навредя. :)
Подкрепям, искам да чета нещо хубаво, ново, съвременно и българско, сещай се защо ми е отворено винаги в Mozilla, а понякога и натискам нервно F5 ;)
Готов съм да commit-на от каквото има нужда.
Какви дракони, какви хром.. алдехиди, егати мазния комплимент. Червеи са това.
Малки мекотели влечуги, успяхте да ме ядосате. Анна ако искаш изтрий го, дълго е, но всяка дума я предавам с документална точност.
Фоайето на един университет, вечерта около 19ч. Облягам се на една колона да почакам на моя човек да му свърши лекцията. Пред мене пейката, обърната с гръб, двама си говорят. Не ме виждат:
Първия нисък баритонов глас:
- ….и аз имах така една фригидна. Жуля нещо там. Въртя я насам на там. Старая се а тя вика, ееееее. ти сега пак се изложи. Казвам ти не можех да се отърва от комплекси. То това е стрес разбираш ли. И баща ми ме усети, вика ми момче каквото ти е, ние говорим, тебе те няма. Аз му разказах, той ме посъветва, бий и шута. Дум един къч и да я няма. Кво си мислят тия. Знаеш ли какви боклуци има?
Втория приятен мъжки алт:
- Да бе разбирам те.
Първия нисък баритонов глас:
- Хубаво ми каза баща ми тогава, бий и шута, ти си си наред в нея е проблема. И като и бих къча се родих ти казвам. Първо бях стресиран, като станеше дума за чукане ръцете ми изтръпваха и ставаха ледени. Ама после се оправих, сичко е според путката, едни викат, ааааа малък е, други казват, голям е боли. Трябва да си намериш такава, да ти пасва. Ей не ми се ще да съм на твое място, да си търся сега жена. Такива боклуци са. Комунизма им е промил мозъците. Всичко е депресия и свинщина. Майките им ги учат, гледай как ще се продадеш. Казват им, гледай да се продадеш скъпо, да му вземеш парите, не й казват… разбираш ли….да бъде добра домакиня, да гледа децата, да чисти, да е вярна, а казват, лъжи го и му вземи парите, омотай го там и тв,а е. Ебати боклуците. Не, не ти завиждам за възрастта никак. Ти на колко си.
Втория приятен мъжки алт:
- На тридесет и три.
Първия нисък баритонов глас:
- Е можеш да си поживееш още, хич да не ти дреме баламосвай ги. Кво си мислят. Ебати боклуците. Какво дават. Путка дават, голяма работа. При нас на „Ботев” путките са по десет лева.
Втория приятен мъжки алт:
- Да бе има и по тридесет.
Първия нисък баритонов глас:
- По тридесет лева, ама хубава, направена. Ебати боклуците. Една путка дават, само лъжат увъртат и въртят номера. Знаеш ли какви мръсници има, още не сме се наебали тя се запознава с майка ми и правят планове, кой къде ще живее. Обаче аз и викам, не си познала мойто момиче, нещо бъркаш адреса. Я се омитай докато не са загърмели шамарите, ще се разпореждаш, планове ще правиш, още не сме се наебали. И й бих шута, ебати боклука. Така един приятел четиридесет годишен пич красив, здрав висок, омерзи се, или как се казва отврати се, от една. Ожени се за него тя, гледа какви пари да му земе. Лъга го, лъжеше че е бременна, въртя, сука. Накрая се разведе и сега е отвратен. Седиме в кръчма, компания, хвърля му белтъци една, аз му викам, хайде, той обяснява, разбери ме, омерзен съм. Питам го, как го кара без секс, той казва, на чикий. Лошо. Здрав, прав, четиридесет годишен мъж като слънце, на чикий. И за него не е добре, ще придобие един такъв чикизжийски манталитет на стар ерген. А ти с оная твоята, кво. Хубавка ми се видя.
Втория приятен мъжки алт:
- Хубавка и една, наивна така. Тя е свястно момиче. Ама не ми вътре. А тя е хлътнала, яко виждам.
Първия нисък баритонов глас:
- Хич да не ти пука. Баламосвай я там, щом е хлътнала, можеш от време на време да си я викаш, да ебеш. А бе те кво си мислят. Като са малко по-хубави и почват, фасони, пък тва, пък онова. Еба ти боклуците. Само парите гледат да ти отмъкнат и понеже има некакви балъци, дето им свалят звезди от небето, и те се имат за голяма работа. Кво дават толкова, една путка, голяма работа, при нас на „Ботев” десетарка знаеш.
Втория приятен мъжки алт:
- Е да де, то така ще е, ще я баламосвам. Ще си я викам от време на време. И постепенно може да и мине. Добро момиче е и ми е малко….Ама не ми е вътре. Жената трябва да е малко вътре, нали знаеш. Пък и не ми се жени, то не ти ли трепне, кво да се жениш. Ще я викам известно време, да я праскам после ще и бия шута.
Първия нисък баритонов глас:
- И да не вземеш нещо да се стараеш, жули там, даже ако не и хареса още по-добре, така по-лесно ще се отървеш от нея. Хем не нараняваш хората, хем няма да се зориш, не се старай, ако ще да свършва, ааааааа ебати боклуците…..
Разговора продължи още и все в тоя дух. Тъкмо бях набрал достатъчно яд и тръгвах да счупя носа, поне на единия. И ето моя човек се появи, свърши му лекцията. Минах отпред и ги разгледах внимателно, за да ги запомня. И двамата изглеждаха перфектно, единия на 33 може би асистент, другия на 45, като че ли беше преподавателя. Пичове запомнил съм ви, врязал съм ви в мозъка си, няма къде да се скриете, отидоха нослетата.
скучна както винаги :)
мисля да спра да те чета
Не ми отчете коментара първия път...
Въпросът ми беше дали мислиш, че е възможно някой да си има един дракон за цял живот ^^ Понеже аз си обичам един така :)
@мохамед али
" ... ръцете, да речем са инструмент който е изваял и развил интелекта ти. Антропологически изследвания показват, че наличието на сръчни ръце е помогнало за развитието на интелекта при човешкия род, а не обратното, както се е смятало дълго време.
Наличието на ограничени физически дадености, всъщност те е накарало да развиеш интелекта си до степен, която да ги използва най-пълноценно ..."
@ mr.profit
Приятелю. Има и други антропологични теории, като например, структуралната антропология. Мястото не е тук обаче. Аз обичам и уважавам Анна тя ми дава много…. Както и харесвам хората който я коментират. Представи си, че тя попада на „червей”. Мистифицира го като „дракон” и после страда, ще ти бъде ли приятно. На мен не. А ми ако се случи на сестра ти. Ами ако имаш дъщеря и видиш как я използват и говорят за нея като за боклукq разни малоумни „дракони”. Обичам ,чистите сърца! Обичам дивите сърца! Нали знаеш как свършва „Диво сърце” на Линч. След като банда непознати пънкари пребиват Никалас Кейдж и му чупят носа, той изпада в безсъзнание за няколко секунди и му се явява добрата фея. Тя му казва „Не обръщай гръб на любовта си!” Той се съвзема и казва на пичовете. „Момчета благодаря ви за ценния житейски урок.” . Може би ако някой „червей” получи добър житейски урок ще се превърне в „дракон”. Въпреки,че вълка кожата си мени, но нрава не.
Иска ми се да вярвам, че отдавна различавам червеите от драконите. И това беше за вторите. Червеите дори не ги помня, забравила съм, че дишат. Прекрасна лакмусова памет имам, повярвай ми. Помня само болките от драконите. А те всъщност не са чак толкова много - 2-3 ма да са в моя живот. Повече не ми и трябват...Иначе благодаря. Понякога и големите момичета имат нужда някой да ги защити. А аз, за съжаление, съм едно голямо момиче вече.
@мохамед али
Приятелю, както съм споменавал и преди "Beauty is in the eye of the beholder". Уважавам бащинския ти инстинкт но той дава ли ти правото да се опитваш да я лишиш от смисъла?
Всеки от нас чрез действията си променя своите и чуждите вселени по ведоми и неведоми пътища според мен.
Интересно ми беше по какъв начин чупенето на носове със сръчните ръце би дало отражение според теб и на база на какво правиш тези заключения.
С най-добри пожелания
Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц:
- Моля те... опитоми ме! - каза тя.
- На драго сърце - отговори малкият принц, - но нямам много време. Трябва да намеря приятели и да разбера много неща.
- Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил - каза лисицата. - Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме!
- Какво трябва да направя? - попита малкият принц.
- Трябва да бъдеш много търпелив - обясни лисицата. - Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш мако по-близо...
На другия ден малкият принц се върна.
- По-добре идвай в един и същи час - каза лисицата. - Ако идваш например в четири следобед, аз още от три часа ще започна да се чувствам щастлива. Колкото повече наближава часът, толкова по-щастлива ще бъда. В четири вече ще се вълнувам и ще се безпокоя, ще открия цената на щастието! Но ако идваш, когато ти хрумне, никога няма да зная за кога да подготвя сърцето си... Необходими са обреди.
- Какво е обред? - попита малкият принц.
- И това е нещо отдавна забравено - каза лисицата. - Именно то прави един ден различен от другите дни, един час различен от другите часове. Моите ловци например имат един обред. В четвъртък танцуват със селските момичета. Така четвъртък е един прекрасен ден! Аз ходя на разходка чак до лозята. Ако ловците танцуваха, когато им хрумне, всички дни щяха да си приличат и аз нямаше да имам миг покой.
Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването:
- Ах! - каза лисицата. - Ще заплача.
- Ти си виновна - отвърна малкият принц, - не ти желаех нищо лошо, но ти поиска да те опитомя...
- Разбира се - каза лисицата.
- Но ще плачеш! - рече малкият принц.
- Разбира се - каза лисицата.
- Тогава не печелиш нищо!
- Печеля - отговори лисицата - заради цвета на житото.
И добави:
- Иди да видиш отново розите. Ще разбереш, че твоята е единствена на света. После се върни да се сбогуваме и ще ти подаря една тайна.
Малкият принц отиде да види пак розите.
- Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света.
@mr.profit
Благодаря за пожеланията приятелю! Какво значение има бащински или някакви други инстинкти! Ядосвам се на нечия дивотия и реагирам спонтанно, все пак умея да се сдържам. Уравновесен съм в пълния смисъл на думата! Дори прекалено напоследък! Въобще не искам на никого да влияя и да променям живота.Станал съм един такъв добричък, къде отиде лошото момче! Може би съм вече само старото куче което лае, но не хапе! Един хубав здрав бой е проява на голяма обич понякога! Нали така Супер Свила …!Поздрави!
пропускам ли нещо или знаеш какво означава СС? И мога ли да попитам откъде?Не вярвам да съг го споменавала...това го дзнаят близките ми хора....Странно
Исках да напиша Супер Сила :- ))). Грешка на пръстите. Извинявай. И ти правиш такива понякога :-))) дума да не става нищо не знам и не ме интересува : - )) Съжалявам ако съм те притеснил с нещо. Няма да се повтори!!!
П.П. Разбирам малко от кодове, криптиране, IP та.:-)) не трудно да събереш 2+2. Ако зарад мен се чувстваш не комфортно изчезвам завинаги само кажи.
Учудих се просто, няма нищо страшно...:) Поздрави
Публикуване на коментар