януари 15, 2008

Прекрасно безделие

Моето прекрасно безделие. Толкова е хубаво! Отпуската ми се отразява добре. Сутрин ме буди силната светлина в прозорците. Дълго се правя, че не съм разбрала, че вече е светло и демонстративно се обръщам на другата страна. Към 11 се предавам. Шляпам боса до душа и го пускам да шурти докато се събличам. Дълги блажени поне 30 минути. И имам време за всички процедури. Имам време дори и за млякото за тяло, което мирише на някакъв хамам според мен. Имам време за вглеждане в очите в голямото огледало, бавно обличане на халат и...шляпането боса продължава. Дървото по земята вкъщи винаги е топло. Зяпам гората от кухнята, качена на кухненския плот. Лека закуска, топло какао...Връщане във вече оправеното ми легло. Компютърът в краката ми, движа мишката върху възглавницата до мен. Пощата ми...Лека досада, броя дните до крайния срок на поредния ми ангажимент, който дори не съм започнала да пиша. Днес не ми се пише. Нищо не ми се пише...И утре е ден. Уверено щраквам капака на компютъра и го оставям на земята. Слънцето вече грее в спалнята. Лежа по гръб и се топя в блаженство. Не съм включила дори мобилния си телефон. Който трябва знае домашния ми телефон. За щастие само който трябва. Звъни М. Говорим дълго. Глупости предимно. Смеем се на неприличните ми шеги. Тя затваря накрая. Работен ден било все пак. Дишам дълбоко и наблюдавам как коремът ми ритмично потъва и се издига. Дишам бавно и затварям очи. Следобедна дрямка. Слънцета напича стъклата. Тишина. Яде ми се нещо. Сладко? Не! Кисело! Не! Краставица. Шляпам до хладилника и си правя салата. Няма нищо по телевизията и кога ли е имало. Доизяждам салатата си и слагам маратонки. Пухеното ми яке и ключовете от колата. Пазарувам бавно. Глезотии. Дълго чета етикетите. Излизам с не много неща и се прибирам като спазвам всички знаци по кръткия път от вкъщи до супермаркета. Дълго чакам да ми дадат предимство на едно кръстовище. Един господин зад мен нервничи. Аз му се смея в огледалото. “ Къде отиваш такъв нервен, бе?” Нарочно се забавям още. Задминава ме на боя разстояние и прави нервни жестове. Аз се смея. Вбесявам го. Мушва се в потока с пилене на гуми. Аз продължавам бавно по пътя си. Усмихвам се. Поглеждам часовника в колата. Часът е едва 5 следобед. Предстоят ми цели 7 часа безделие. Ще направя нещо вкусно. Ще изям 2-3 моркова с лимон и сол...И така. Вече две седмици. Усмихвам се блажено при мисълта, че ми предстоят още две. Ще попътувам, ще видя този, онзи...И съвсем малко досадно писане. Толкова е хубаво!