януари 17, 2008

Хотелски сънища

Дългите, досадни командировки. Тази нощ сънувах едно минало време, един мимолетен спомен. Сънят започна с един разговор по телефона от една хотелска стая. Легнала съм на звезда на леглото, гледам тавана и му говоря приглушено. Той звучи далечно, почти шепти в ухото ми. Смее се. Не му липсвам, а аз се чувствам сякаш съм се качила на Луната. В Европа съм, тъна в скъпия хотелски разкош, а имам усещането, че съм изгнанник в Сибир. Ужасна командировка. Една от онези, със 7-8 полета, с 3-4 сменени хотела...Седмица, две не обелваш дума на майчиния си език, заспиваш в пухените завивки на поредния хотел, в небесните му легла...Обожавам френските легла в хубавите хотели. И възглавниците им, и шоколадчето на възглавницата и картончето с времето утре...Харесва ми, но само за няколко дена... Накрая имам усещането, че живея в Макдоналдс, нищо че ям телешко с манатарки и винаги пия лате. Всичко започва да ми прилича на Макдоналдс. И мрамора в красивите им бани, и топлите, меки кърпи...и басейните в подземните им етажи. Слизам да плувам вечерта с бяла огромна хавлия и еднократни чехли. Пълно е със самотници. И асансьорите, в които всички мълчат, следят дисплея с етажите и слушат тихата музика. Глухотата на застланите с килими коридори, редуващите се номера пред теб, броиш стъпките си и се опитваш да запомниш нещо, което отличава твоята врата от останалите. Дефект в пода или картина на стената, лампа...Изгледа от прозореца. Светлините на непознатия град, които живеят извън теб. Лица, които се стараеш да не запомниш, командировъчни приятелства, които не желаеш да поддържаш, визитки, които знаеш, че веднага ще изхвърлиш, още на летището. Еднократен живот. Живот, който сменя кърпите ти, ако ги хвърлиш на пода. Живот, който подрежда четката ти за зъби и опъва завивките ти. Живот, с дръпнати очи и бяла готварска шапка, който прави омлети на закуска.

Празен, далечен живот. Как се радвам, че избягах!