Страхувате се от какво ли не. Страхувате се от бъдещето, от обвързване, от изневери, от лъжа…Страхувате се от самотата, от бедността, от старостта, от белите коси и отпуснатите кожи. Страхувате се от неизвестното и от известното. От диагнозите, думите, поличбите...От змии, гушери, кучета, тъмно и високо...А единственото нещо, от което трябва да се страхувате е от любовта. От онези две думи, изречени, искрено в очите ви. От “Обичам те!” трябва да се ужасявате, не от хлебарки. Защото любовта е това, което истински разрушава живота ви. Тя е тази, която ви прави роби. Раждате се в нейния концетрационен лагер и носите камъни, докато не умрете от изнемога. Раждате се в плен като канарчета. От любовта трябва да се страхувате, не от болката. Защото любовта е тази, която осакатява, а не болката.
Пазете се от любовта! От вярата в нея се пазете. Не четете приказки на децата си, не ги приспивайте с кошмари. Защото любовта е отровна, пълзи във вените ви цял живот. Превръща се в малки тромбчета, запушва вени и артерии. Любовта е тумор в главите ви. Парченце за биопсия е любовта. Заразена плът, която се множи. От която се умира. И умирате, давите се в сънища. В безверие. Неверници! Поклонници на най-лъжливата религия – любовта. И всяка вечер й се кланяте. Тайно! На подгизналите си възглавници. И я сънувате и мерите температурата си сутрин. И се будите със сълзи в очите си, в мокрите си фланелки. Не вярвате, че кошмарът си е тръгнал. И той не е! Защото Тя е нощ и ден, зиме и лете. На плажа, в колите ви, в магазина между лъскавите опаковки и тайните ви. Тя е навсякъде. Пълзи и съска. Влиза в къщите ви, в главите ви, в чашата ви...Живее в нейното мартини с лимони, в неговото узо...Устойчива на всякакви температури, на глад и жажда. Само тя ще оцелее след вас. Ще остане да трепти във въздуха. Като плясък от камшик, като струна...в тишината. Ще оцелее! А вас няма да ви има. Ще сте се предали. Ще лежите в прахта. Усмирени. Със завързани очи, ослепени, кървави, осакатени. Ще ви късат птиците, ще хранят малките си с вашето месо и ще разпространяват заразата.
Заразата, наречена Любов. Щамът на човечеството. Трикът на природата. Малката измама в гените ви. Клопката, заложена в главите ви, за да се размножавате. Да продължавате рода, да поддържате генното разнообразие. Простичката химическа формула, хормоните ви. Красивата илюзия на болните ви мозъци. Наркотичното опиянение, което предизвиква Тя. Блокира всички други вируси, притъпява глада и жаждата ви. Докато не се примирите. Докато не умрете отново. До утре. Отново! Защото Тя е храна, тя преражда и съживява. С една еднствена цел - да не губи поклонници. Разпространява слухове, ражда истории, приказки, филми. И вие се давите в този сатанински пи ар. Люлеете се ембрионно на сигурната й пъпна връв. Нагълтали сте се с околоплодните й води. И, ако избягате, ще сте удавници. Изхвърлени от рая. От божествената й утроба. Удавници с посинели устни и ококорени, празни очи.
Страхувайте се от любовта! И се пазете!
39 коментара:
Силни и въздействащи думи както винаги. Интересна тема за проповед. Но се чудя, ако наистина някой приеме да бъде покръстен в религията на страха от любовта каква ще е ползата и какво ще се проемни.
Да, любовта може да бъде страшна, опасна, ужасяваща и какво ли още не. Може би наистина единствената й цел е дас възпроизвежда сама себе си чрез нас. Е, и? Ако е толкова неизбежно, колкото си го описала, с какво страха ще ни помогне да се опазим? И изобщо има ли алтернатива?
Алтернативата се нарича мезантропия.
Анна: благодаря ти, че те има и че пишеш толкова... Е, няма точна дума. Просто... благодаря :-)
Май и на двете липсата на алкохол ни се отразява зле. Дай да излезем и да се напием. Да обиколим любимите местенца и в осем сутринта да не спираме да си говорим пиянските глупостш. Да седнем за по една малка пица и да продължаваме да пием. да се прибираме към в къщи с разман грим, когато хората тичат за здраве и си разхождат тъпите кучета. Кръвта ни се е избистрила напоследък. Единствената терапия срещу любовта е алкохола. Имам нужда да се напием. Както само аз и ти го можем. Само двете. По мъжки!
Петък вечер е по дяволите, а си говорим по телефона и пишем глупости!! Хайде да излезем и да се напием....
Не можеш да се страхуваш от любовта, не можеш да избягаш от нея, не можеш да се пазиш от нея; каквато и да е - отровна, приспивна, трънена, спокойна - тя не е просто част от живота, тя не е преплетена в гените. Тя е животът, тя е субстанцията, която лежи на субмолекулярно, субатомно и въобще всякакво суб-ниво на гените. Тя е определението за живот, тя е животът, формата му, съдържанието. Не, че не можеш да се страхуваш и бягаш от живота, но... Все се каня да пиша един пост, който бях обещала, все му изпускам времето.
Да не са въвели сух режим в София?
А това за любовта просто не е истина .И го знаеш.От огорчение ли е или е литературно упражнение?
Моля те,напиши за любовта.Тя си е чудо,магия.Не за влюбването.А за онази любов,която те кара да забравиш себе си.И ни прави малко магьосници,малко вещици.Която сякаш идва от някой преден живот и нищо не е фатално и окончателно.Защото ще я открием и в следващия в нечии загадъчни очи,ще я познаем в нечие случайно докосване.
Ама моля ти се, какво е това?!?!? Вярно, че всеки има мнение по въпроса...ама тука хич не съм съгласна!!!! Как така да се страхувам, как така да се пазя?!?!??! Че аз за това живея!!! Никакво пазене, никакво страхуване, ц отказвам!! Ама нека после ме боли, ама нека после да страдам - ама хич не ме интересува това "после"!!! Аз сега имам нужда да обичам, да живея, да чувствам, да страдам понякога...ама много силна нужда имам да обичам... никога няма от това да се откажа! Имам си нужда някаква от тая любов...
Който не може да мрази, не може да обича. Така е, свитата ръка е празна тя е само за себе си. Отворената ръка е готова да дава, пълна е с нещо, което ще даде, чувства, любов или омраза, двете страни на една монета. Мисля че безразличието е най-страшното чувство. Представи си пълно безразличие към теб, не само, че не искат та те обичат, но не искат и да те мразят, това е гадно наистина, все едно не съществуваш и никога не си съществувала, пълно безразличие, няма кой да се разплаче на гроба ти, няма кой да плюе на гроба ти, няма кой дори да те погребе, супер гадна работа….
шмат каза, че не е съгласна. никой не я е карал да е съгласна.. това е блогът на ана.. тя така мисли. аз само ще кажа, че ако това беше истина, щеше да е най-добрият и пост.. но тъй като не е.. е единственият пост, който не харесвам, а аз много харесвам този блог
Ха! Прекрасна игра на думи!
Но ми се струва, че текста е насочен не към Любовта, а към Егото. Към онзи кофти тип, зле закърмено Его, което в комбинация с Любов прави от силни и свободни хора несигурни сополивковци, самобичуващи се мижиурки и невротици в начален стадий. Изкривява законите на математиката, така щото 1 + 1 = 0.5 най-много.
А тя....Любовта си е навсякъде...тя е Силата своего рода.
извинявай, но какво ти има?!
wings
но пък без пиар е много лесно и простовато...
Анна, ще се удавиш в Думи.
Като Аквариумна риба в Океана. Трябваш ни жива . :-)
колко много недоволни...:)
Има два типа любов. Още в класическото общество се говори за тях , това са Агапе и Ерос. Първия тип е не мотивиран. Не е свързан с никакво желание. Смята се че Агапе е присъщо на божествените същества. Това е съвършенната любов на божеството което не обича „за да” получи неща за себе си, това е само даване и отдаване без взимане. Това е пълния отказ от чувството за сигурност, пълнота и власт. Лошото здраве е присъщо за любовта – агапе, лошото здраве е присъщо и за божествата то е техен отличителен белег. Самото божество често е и болест и вирус по тежко преживяван от всички. Да обичаш означава да загубиш играта и да знаеш, че я губиш да си достатъчно мъдър да разбираш,че си жертва на сатанинския пи ар, но да не можеш да не даваш, просто защото си такъв Силен. За да се осъществи любовна връзка винаги са необходими двама. За да приключи тя е достатъчен само един. Чувствата на другия вече нямат значение. Съвременния пост-модерен човек е оголен де мистифициран, благодарение на новите медии, до пълно откриване и маскирането на Ерос като Агапе е невъзможно. Тоест мотивирана искаща любов, която иска да се превърна в рутина, не може да се маскира колкото и да иска като „Чистата връзка”- необвързваща без взаимен дълг и без гаранции за продължителност . Края и Смъртта на Любовта и любовна та връзка е в рутината, прекаленото свикване с човека до тебе в превръщането на силните чувства в задължение, в Дълг. Не можеш да бъдеш задължен да обичаш някого в любовта не може да има дългове и задължения, когато обаче спонтанността на любовното чувство изчезне, божествената радост от присъствието на обичаното същество изчезне. Тогава на помощ идва чувството за дълг, това е ужасяващия труп на любовта. И така трупът заменя любовта, удобната позната рутина и всекидревност, заменя усилието и приключението. Любовта и болест и тежка борба за изкачване на хълма Тя е за Силните, дълга не изисква усилие, когато се упражнява постоянно се превръща в приятен навик. Дълга и навика на Робите. Дълга на Слабите. Любовта е само за Избрани……останалите просто Го духат
Love is the air
but can lead you to despair
It's the one that makes you high
It's the one that makes you cry...
Евалла.
Припознах себе си в много от описаните личности. Има една много хубава песен по темата, която започва така:
Love is everywhere, and I don't want to bend down and pick it up
Надявам се някой ден някой да спре победния й ход.
опаа
знаеш ли, ако не беше любовта - за какво да се бъхтим?
да се наплюскаме?
да се изпонаебем?
да караме готини коли?.......
да ни погребат в МРАМОРНА гробница?
ако не е Любовта - майната му на живота, прах по вятъра
Подло и глупаво.В стремежа си към оригиналност си стигнала твърде далеч, предполгам.Защото има теми, по които няма две мнения, защото да - да пишеш за любовта с патетичен тон е тривиално, но това, което ти си написала е ужасно.Понякога е по-добре да си част от тълпата, иначе рискуваш да кажеш/напишеш/изречеш куп глупости и плява.
Ужасна си.
С признанието за любовта.
Дето все я искаме и като дойде бягаме, за да не се задушим.
Казват, че любовта може да превърне хората в светци. Светци са тези, които са били най-обичани. Аз съм светица. Бях. До вторник. Имаше някой, който ме обичаше. и аз бях единствена за него. 13 години. Ставаше и лягаше с мен. Чакаше ме като бях в командировка и той беше сам. Боледуваше като ме няма и се съживяваше като се върнех. Радваше се всяка сутрин като му кажех добро утро. винаги беше до мен. ревнуваше ме от други мъже около мен. Аз подчиних последните 13 години от живота си на него. Ин и Ян. От вторник го няма. Моето куче. Което ме накара да се чуствам светица. Едва след като си замина...
(ти който четеш, ако никога си нямал куче, няма как да разбереш това което съм написала. опитай поне да ми повярваш).
Аз не знам какво да кажа след всичките коментари, които прочетох. Ще се опитам да се абстрахирам от тях и да напиша това, което мислех да напиша преди да прочета коментарите...
На 20 съм, но досега не съм изпитал "истинската" любов. Никога. Имах надеждата, че тя съществува до момента, в който прочетох твоя пост.
Наистина ли вярваш в това, което си написала? Защото ако е така, млади хора като мен, които четат твоя блог, просто ще загубят всякаква вяра и надежда в любовта...
Това ли е наистина нещото, което наистина искаш? "Пазете се" ми звучи като конкретно, точно и ясно предупреждение. Наистина ли това, което прочетох разкрива възгледите ти заа любовта или мога да гледам на него като произведение на изкуството?
Надявам се да отговориш на мен и всички читатели в следващия си пост...
Браво, SS! Не знам какво точно си целяла, но се е получил чудесен псалм в прослава на любовта! (BTW, да се пазиш от любовта по описания от теб начин е не по-малко робство от това да и се отдадеш. Аз лично смятам, че е по-приятно да и се отдам...)
Значи, първо търсим "онази" любов, от която "лъжичката ти се качва в гърлото", след което бягаме далееече далече от нея, за да видим дали ще ни догони, а когато ни догони, казваме "Махай се заразо"!
Това е светът на жените:)
Ама много пъстър, а:)?!
Ах тази любов :), винаги е била повод за разгорещени дискусии. Любов и болка - винаги вървят ръка за ръка и няма спасение колкото и да се пазим, колкото и да ни се иска. Това е най-голямото предизвикателство, да живеем в реалността, където истината боли.
признавам, че четох набързо - първите изречения бяха онова, което мислех и казвах някога. вече не. отчасти защото преди малко гледах филм, в който една от впечатлилите ме реплики беше, че ако се страхуваш, значи има какво да губиш. а другото е ...че напоследък често се съмнявах, че умея да обичам. истината е, че докато обичаш, се чувсташ добре. ако любовта не е споделена, то страдаш и твориш. правиш неща, които дотогава не си мислил, че можеш. дори и страхът да не е приятно усещане, той е едно от нещата, които те правят човек.
Анна, благодаря! За всички написани думи...За емоцията, която те носят, за смисъла им...
OK. След втория прочит разбрах, че това, което казваш не е толкова зло. LOL И да, в общи линии любовта (тази коварна безсмъртница)сигурно наистина е способна на всичко това. Казвам това от наблюдения, не от личен опит. Така, че - сека сега давам 6 на тази красива проза за любовта...
А на себе си пожелавам избавление тогава, когато попадна в ръцете й! Амин.
ами то за мен е вече късно, влача си камъните в розовата мъгла, че и с песен на уста.
но мисля че е и заразно, след като всичките ни приятели са бременни.
права е анна, пазете се, любовта е смъртоносна :))
И каква е алтернативата? Нека опазим децата си (за нас очевидно вече е късно, според теб) като я забраним, като промиваме мозъците им, че тя не съществува, като им го повтаряме всяка вечер до като растат в коремите на жените до нас? Нека се родят необременени и свободни от нея в прекрасния нов свят?
Както казва Великият Малък Зелен:
"The fear is a path to the Dark side..."
"Не ме е страх от провалените илюзии.
Друг начин за летене не познавам."
Л.Левчев
Ана, пишеш прекрасно! Ама наистина прекрасно, но едно се чудя- кога ще се случиб така, че да вляза в блога ти и тук да има постинг, който да не е унизително депресиращ и самосъжалителен.
Не може да говориш така за любовта. Чувството, което тя дава си заслужава да бъде изпитвно всичките пъти, които живота ти ще поднесе независимо от горчилката след това.
Не може всеки път, когато си изоставена да хулиш любовта, защото тя никога няма да се върне при теб отново.
Абе кво толкова...На мен ми харесва, така го е усетила в момента, така го е написала.
И всичко изредено в много случаи е вярно за любовта и изпитано.
Някой отдавна е сбъркал смисъла на живота си с това да е влюбен, и е станало модно май че...
Абе кво толкова...На мен ми харесва, така го е усетила в момента, така го е написала.
И всичко изредено в много случаи е вярно за любовта и изпитано.
Някой отдавна е сбъркал смисъла на живота си с това да е влюбен, и е станало модно май че...
Мдаа, май ще трябва да седна да напиша нещо повече от "заставам зад всяка своя дума":) Поздрави на всички!
:)
За любовта няма да говоря но за страха ще кажа няколко думи. Човек трябва да се научи да превъзмогва страха си и да се стреми към това с цялото си същество. Страхът е окови. Духовното равновесие - сила.
Спомням си един момент от филма "Дневниците на принцесата" ;)
Там за първи чух следната сентенция ... Смелостта не е липса на страх, а по-скоро преценката, че в даден един момент нещо друго е по-важно от страха. Сигурно ще прозвучи пресилено но това помогна за една генерална промяна в моята вселена.
Бъдете здрави и успех!
всичко това ужасно прилича на резюме на романа на една българска авторка
Дааа много е хубаво. Но с цялото си сърце се моля да не е вярно. Да след края на една истинска любов плюем кръв е истерични думи. Аз след една такава за малко побърках себе си приятелите си родителете си. Дори кучето ми не можеше да ме познае... изкарах 11 дни на един пакет солети и изпих алкохол достатъчен да си отворя кръчма, но това не оправи нещата. Накрая се махнах, временно смених града. Отидох на място където никой не ме познава за да разбера че аз самата не се познавам. Мина време дадох си шанс, надживях го. Още ме боли като си спомня, но ме боли за това какво сама си причиних мислейки че с края на тази любов е дошъл и края на света и края на надеждите ми за щастие.Но бъдещето е поредица от шансове... и аз получих своя, живея втори живот с някой който заслужава да е част от него.
Публикуване на коментар