Вълшебна година

Студено е. Но някак по-различно. Зимата беше хилава и злобна и сега се предава рано. Днес чух птици. Карах бързо. Натисках педала на газта и хитро се провирах по малките улички. Карах бързо и нахално. Така ме е учил той. Леко приведена надпред. Ръката, която държи волана, е леко свита в лакътя. Пълен контрол над колата. Като играчка. Сякаш караш картинг. Salvation до дупка. От съседните коли ме гледат по светофарите, защото пея с цяло гърло и блъскам по волана. Провирам се нахално на Руски, нагло си взимам предимство. Свободна съм. Свободна като птица и като барон Мюнхаузен едновременно.

Птици. Много ранни птици имаше днес по тихите улички в центъра. Понякога в окото на града настава тишина сякаш е събота и неделя. Няма “гости на града” и изнервени хора, които обикалят институциите и се чудят къде да паркират. Уличките онемяват понякога изненадващо в разгара на работния ден. Прекрасно! Птички от вътрешния двор до By the way! Бай кой?!? Как да не се усмихнеш и да не караш като луд. Хубава пролет се очертава. Сигурна съм! Нямам търпение да ми замирише на дървета. На зелени листа и млада трева. Нямам търпение за дълго еспресо с много мляко в дворчето на Меди. Нямам търпение да излизам без колата и да се разхождам бавно с леки, шарени обувки към Синьото под дърветата. Да чакам някого на Одеон и да ми мирише на градински цветя от бабите. Вълшебна пролет ще е това! Вълшебна година!