Преди 6 години. Втори ден откакто съм шофьор. Със собствена кола. Карам сама. Не искам никой да ми крещи на седалката до мен. От първия ден вече ходя на работа сама. До Младост. И съм много горда със себе си. Решавам да използам малките улички в долната част на Лозенец като шорткът. Неопитна, но за сметка на това отворена. Озовавам се пред тясно “Т” кръстовище. От двете страни и пред мен има паркирали коли. Трябва да направя много прецизен ляв завой, за да не одера някого. Зад мен има кола, от дясно също. Човекът мило ми дава предимство. Притеснено ми е. С бавни, но сигурни движения се заклещвам на завоя и колкото повече маневри правя, толкова повече става невъзможно да се измъкна. Чувам нетърпелив клаксон. Два по-продължителни. Виждам изнервените жестове на първата кола в дясно. Въртя волана неистово в двете посоки и правя кратки безуспешни маневри. Става ми топло. Лицето ми пламва. Клаксоните стават няколко и все по-настоятелни. Човекът зад мен се показва от прозореца си: “Айде бееее!” Край! Това беше! Завъртях ключа и излязох от колата пред смаяните погледи на всички в колите. “Не мога!”, обърнах се към човека зад мен. “Как така не можеш ,бе! Влизай в колата и тръгвай!” “Не мога!”, вдигам ръце на тротоара. Клаксоните стават нетърпими. Човекът в първата кола отдясно излиза от колата си: “К`во правиш, бе девойче?!?” “Не мога”, отговарям отново аз. Мъжете са объркани. Не се сещат да ме псуват. Колата си седи посредата на кръстовището и опашките в двете посоки стават впечатляващи. Човекът зад мен се приближи, грабна ключовете от ръцете ми и нервно се качи в колата ми. Направи 2-3 маневри с ръмжане на мотора и изкара колата ми от “клопката”. Другият мъж се разпляска иронично. Взех си ключовете и потеглих засрамена. Карах бързо, за да избягам на колоната зад мен и на завоя преди Марая забърсах калника на една кола. Не спрях , а дадох газ нагоре по Христо Смирненски. Избягах. Пред очите на колоната. Много нагоре отбих вдясно и си поех дъх. Опрях чело на волана и останах така дълго време. Тогава не бях блондинка. Бях млад шофьор – жена. Класика.
Четвъртък, Януари 31
Класика
Абониране за:
Коментари за публикацията (Atom)
9 коментара:
Хахахаха, опасна си! В крайна сметка така се учи човек, не става да не караш и да го умееш. Както всичко останало. Блъскаш се, свиркат ти, викат...никой не се ражда научен:)
Ама колко хубаво, че преминават тея периоди! Сега като гледам пред блока ми една съседка как се учи да паркира и си отдъхвам с облекчение, че при мен тоя момент вече е минал.
Хубав уикенд ти желая (все ми идва да го напиша Уйкенд, хаха...извинявай)
Наистина класика
Аз досега на 2-3 дами съм паркирал колите в аналогични случаи, че иначе не можеше да се мине по улицата, но без демонстриране на каквито и да е простотии :-)
И по жени не крещя, освен ако не са супер нагли. Като цяло рядко успявате да ме извадите извън равновесие...
А ако трябва да обобщя, когато карам кола ми се изостря вниманието в случаите, когато:
1. Около мен се движи плахо някоя кола управлявана от дама (внимавам за случайни престроявания, защото знам, че вероятността да гледа в огледалата е нулева)
2. Виждам деца да играят около пътя
3. Луксозна кола тип BMW 6,7, Audi A6, A8 и пр. с шофьор мутра се движи около мен - тогава в 80% от случаите мога да предскажа какво ще се случи. То не са нагли засичания по светофарите и други простотиики. Те разчитат, че няма да му одереш боята за да не си имаш разправии. Същото се отнася и за "пернишките гоУфове" и "тунингованите" автомобили :-)
Но каквото и да си приказваме шофирането из София е мноооооо гадно. Особено в задръстванията (и особено вечер) с толкова отрицателна енергия се натоварвам, че си съсипвам следващите часове да се ядосвам. В момента, в който пуснат метро станцията на Техническия, ставам пешеходец!
ПП. А сега правиш ли ги прецизните леви завои? Принципно според мен прецизните десни са по-трудни :-)
сега съм ок, даже мисля, че съм добър шофьор...или поне хората така казват...
Така казват хората, които не се возят с Анна ежедневно. Останалите без застраховка "Живот" не се качваме
Oх колко много ми липсва колата :) И аз имам подобна случка на една нова година - първият път като карах сама колата :)
:) Такава ситуация и на живо и на монитора може да придизвика най-вече широка усмивка.
И аз що поразии съм правил в началото ... само като се сетя ... тц тц тц. Сега съм про :)
"Никой, ама никой не може да те накара да се чувстваш принизен без твоето съгласие!"
Елинор Рузвелт
Бъдете здрави и успех!
Първи дни зад волана, а мотора реве на умрело - сменят се скорости без да се отнеме газ, само съединителя бием долу. Стига се до тънкия момент с паркирането около ВИАС дай налево дай надесно уличката тесна и никой не помага. Некаква нервна мацка вика от илюминатора на космическия си кораб как може да съм толко зле. Аз и казах че ще и приложа номера на блондинката ако много знае. Дойде един чичи и ми вика - сине дай да помагам - ей на ти ключовете викам и давай и хоп - човека я паркира за нула време а мацката даже беше излязла от колата да дава акъл. Вика ми - ма как не можеш да караш - ти си момче...
Ми мога - еманципирам се
ааа, като опря глава във волана не се ли стресна от клаксона??? щото май само по филмите опират глави във волана и се свличат по вратата като са разстроени...anyway
Свлякох глава ама клаксона само хърка и не дава чист звук - не беше толко драматично
Публикуване на коментар