януари 31, 2008

Класика

Преди 6 години. Втори ден откакто съм шофьор. Със собствена кола. Карам сама. Не искам никой да ми крещи на седалката до мен. От първия ден вече ходя на работа сама. До Младост. И съм много горда със себе си. Решавам да използам малките улички в долната част на Лозенец като шорткът. Неопитна, но за сметка на това отворена. Озовавам се пред тясно “Т” кръстовище. От двете страни и пред мен има паркирали коли. Трябва да направя много прецизен ляв завой, за да не одера някого. Зад мен има кола, от дясно също. Човекът мило ми дава предимство. Притеснено ми е. С бавни, но сигурни движения се заклещвам на завоя и колкото повече маневри правя, толкова повече става невъзможно да се измъкна. Чувам нетърпелив клаксон. Два по-продължителни. Виждам изнервените жестове на първата кола в дясно. Въртя волана неистово в двете посоки и правя кратки безуспешни маневри. Става ми топло. Лицето ми пламва. Клаксоните стават няколко и все по-настоятелни. Човекът зад мен се показва от прозореца си: “Айде бееее!” Край! Това беше! Завъртях ключа и излязох от колата пред смаяните погледи на всички в колите. “Не мога!”, обърнах се към човека зад мен. “Как така не можеш ,бе! Влизай в колата и тръгвай!” “Не мога!”, вдигам ръце на тротоара. Клаксоните стават нетърпими. Човекът в първата кола отдясно излиза от колата си: “К`во правиш, бе девойче?!?” “Не мога”, отговарям отново аз. Мъжете са объркани. Не се сещат да ме псуват. Колата си седи посредата на кръстовището и опашките в двете посоки стават впечатляващи. Човекът зад мен се приближи, грабна ключовете от ръцете ми и нервно се качи в колата ми. Направи 2-3 маневри с ръмжане на мотора и изкара колата ми от “клопката”. Другият мъж се разпляска иронично. Взех си ключовете и потеглих засрамена. Карах бързо, за да избягам на колоната зад мен и на завоя преди Марая забърсах калника на една кола. Не спрях , а дадох газ нагоре по Христо Смирненски. Избягах. Пред очите на колоната. Много нагоре отбих вдясно и си поех дъх. Опрях чело на волана и останах така дълго време. Тогава не бях блондинка. Бях млад шофьор – жена. Класика.