Днес на бензиностанцията, докато се суетях около колата си, от съседната кола изскочи един усмихнат мъж и взе пистолета от ръцете ми.
- Дайте на мен! За колко лева?
- За 40, благодаря!, погледнах го объркано и се усмихвах
- Е, нали днес е празник!, каза доволен той и се вторачи сериозно в дисплея на бензиновата колонка
- Ммм, благодаря….
Тръгнах изненадана и усмихната към касата и през витрините го видях как чинно заключва резервоара и оставя ключа на вратата ми. Качи се в неговата си кола и потегли. Стана ми приятно и неловко едновременно.
8-ми март. Странна работа. Винаги се чувствам глупаво на тези празници. Тази история със зюмбюлите и жените на групи по заведенията винаги леко ме е притеснявала. Не я схващам идеята. Иначе лошо няма да ти сипват бензин на бензиностанцията непознати мъже, да ти дават предимство и какво ли още не. В момента даже наблюдавам през прозореца малка заря откъм басейна Спартак. Сигурно пак заради "празника". Дори и само за един ден в годината пак си заслужава, но има нещо неестествено в тези празници. Ден на жената, ден на влюбените…Отделно е моята фобия към организираните неща и тези, които се правят, защото „така трябва”. Това съвсем настрана. Но и тази масовост…Аз мога да изляза да се напия по женски във всичките 365 дни на годината. Във всеки един от тях мога да отида на фризьор, маникюр, да се видим, да се налеем с вино, после със уиски и накрая да завършим в някоя гадна дупка с пияни навлеци около нас. Разликата е само, че не се чувствам като овца и не всичко навсякъде е резервирано от „здрави женски колективи”.
Обичам жените. Да не си помислите! Обичам ги даже много! Интересни са ми, приятна компания са ми (някои). С част от тях даже имаме какво да си кажем. А пък няколко – направо обожавам. Смятам, че всяка една от тях заслужава по един персонален празник на жената, заслужава всичките зюмбюли на света и целия бензин в бензиностанциите, но…Чак пък специален ден на жената…не искам да съм крайна и да предизвикам някой женски куклус клан. Веки има право да си празнува каквото си иска – празник на жената, на влюбените, на изгряващото слънце или на пържолите с картофи. Все ми е тая. Докато не е задължително, нищо лично. Но, съгласете се - има нещо нездраво в тая работа. Комплексарско. Пресилено. Непремерено. И…знам ли.
- Дайте на мен! За колко лева?
- За 40, благодаря!, погледнах го объркано и се усмихвах
- Е, нали днес е празник!, каза доволен той и се вторачи сериозно в дисплея на бензиновата колонка
- Ммм, благодаря….
Тръгнах изненадана и усмихната към касата и през витрините го видях как чинно заключва резервоара и оставя ключа на вратата ми. Качи се в неговата си кола и потегли. Стана ми приятно и неловко едновременно.
8-ми март. Странна работа. Винаги се чувствам глупаво на тези празници. Тази история със зюмбюлите и жените на групи по заведенията винаги леко ме е притеснявала. Не я схващам идеята. Иначе лошо няма да ти сипват бензин на бензиностанцията непознати мъже, да ти дават предимство и какво ли още не. В момента даже наблюдавам през прозореца малка заря откъм басейна Спартак. Сигурно пак заради "празника". Дори и само за един ден в годината пак си заслужава, но има нещо неестествено в тези празници. Ден на жената, ден на влюбените…Отделно е моята фобия към организираните неща и тези, които се правят, защото „така трябва”. Това съвсем настрана. Но и тази масовост…Аз мога да изляза да се напия по женски във всичките 365 дни на годината. Във всеки един от тях мога да отида на фризьор, маникюр, да се видим, да се налеем с вино, после със уиски и накрая да завършим в някоя гадна дупка с пияни навлеци около нас. Разликата е само, че не се чувствам като овца и не всичко навсякъде е резервирано от „здрави женски колективи”.
Обичам жените. Да не си помислите! Обичам ги даже много! Интересни са ми, приятна компания са ми (някои). С част от тях даже имаме какво да си кажем. А пък няколко – направо обожавам. Смятам, че всяка една от тях заслужава по един персонален празник на жената, заслужава всичките зюмбюли на света и целия бензин в бензиностанциите, но…Чак пък специален ден на жената…не искам да съм крайна и да предизвикам някой женски куклус клан. Веки има право да си празнува каквото си иска – празник на жената, на влюбените, на изгряващото слънце или на пържолите с картофи. Все ми е тая. Докато не е задължително, нищо лично. Но, съгласете се - има нещо нездраво в тая работа. Комплексарско. Пресилено. Непремерено. И…знам ли.
10 коментара:
Да, Анна, това е гласът на разума. Браво!
Освен овцете има и други социални създания,които могат да се чувстват част от света. Който не умее да споделя общи емоции - да не празнува. Никой не го задължава!
@астоянова
Празника наистина е социален. И по точно социалистически. В социализма нещата се правят по задължение защото социума те принуждава. Бунта към социалните дейности ми е изключително симпатичен защото е бунт на индивидуалиста. Ако искаш да си социална и безлична без индивидуалност, моля, никой не те задължава да бъдеш индивид!
Знаех си, че ще има поне една злобна, женска реакция и съм доволна:) Да, така е - към "общите емоции" изпитвам недоверие и малко гузна неприязън. И се радвам, че никой не ме задължава да празнувам нищо. Асоциален тип съм, факт! Така е било винаги и страшно се харесвам такава - непразнуваща деня на влюбените, деня на жената, деня на птичките, пчеличките и там каквото и да е...
Това си е "деня на колежката" - колежките имат празник и мъжете се напиват :D аз си ги празнувам и 8 март и 1 юни и и всеки четвъртък...бе празници да има :D
Аз-Овцааа
"Има нещо нездраво в тая работа. Пресилено. Непремерено."
Груповите емоции като групов секс, хаха. Не е за всеки, наистина. :)
И колко нещастни мъже носещи букети с целофан по улиците...
Драги ми Борис, Голяма заблуда е,че международният ден на жените е социалистически празник.Той е празнуван за първи път в 1792 година в Дания.Да, няма грешка - в 1792 год. в Дания. След това е обявен за международен ден на жената само от 4 държави - Дания, Германия, Австрия и Холандия / само за четвъртата не съм напълно сигурна дали беше Холандия, но са 4 на брой и това става докато България е под турско робство/. В последствие са се присъединили и останалите, които го празнуват - голяма част от света.Това,че го празнуваха и в социалистическо време не го превръща в социалистически.След 1989 година не успяха да го премахнат,въпреки големите приказки. Към Анна имам само един въпрос - защо реакцията да е "злобна"? Тя е само компетентна, а празнуването е израз на борба за равноправие на половете, каквото още няма т.с. не е отпаднала необходимостта от празника.
Ето, аз светкавично отговарям - първо на въпроса: Аз може и понякога да съм дебелокожа към живота, но пък съм изключително чувствителна към езика, особено написания. За мен препинателните знаци носят информация, думите - също. Повярвай ми - изключително добра съм в епистоларната комуникация. Това съм прочела - това съм усетила. 2. "Който не умее да споделя общи емоции - да не празнува. Никой не го задължава!" - това е нормална човешка реакция на различно мнение, но не и " компетентна" такава. Гледам, че нататък вече наистина има твои компетентни редове, но не и в този коментар. И последно, но не и по важност - смятам, че равноправие на половете няма и за щастие не може и да има. Аз лично не се чувствам ощетена, а напротив - чувствам се прекрасно от това, което съм като жена и съответно не виждам против какво е нужно да се боря. Но това нататък си е за цял пост...Поздрави
Оу,я да се намеся компетентно:)
Тоя "празник" всъщност не е като "Деня на детето", по скоро е като "Световен ден за борба срещу СПИН", и не е създаден много много, за да се празнува, а по скоро, за да се знае! И в началото на XX век всъщност жените се борят за нормално отношение към тях, защото са бачкали по 16 часа на ден, отнасяли са се с тях като с роби, а на всичкото отгоре е трябвало и да си траят. Ам така, след като изяснихме административната част, става ясно, че нито феминизмът, нито лигавщините по "8-ми март" имат нещо общо с първоначалната идея! Всеки, разбира се, може да си интерпретира "празника" както пожелае, но както често се случва, замисълът е тъй размит във времето, че след време може и като култ към жената да се приеме!
Абе страшна работа:)
Публикуване на коментар