март 09, 2008

Празници и пълници

Днес на бензиностанцията, докато се суетях около колата си, от съседната кола изскочи един усмихнат мъж и взе пистолета от ръцете ми.
- Дайте на мен! За колко лева?
- За 40, благодаря!, погледнах го объркано и се усмихвах
- Е, нали днес е празник!, каза доволен той и се вторачи сериозно в дисплея на бензиновата колонка
- Ммм, благодаря….
Тръгнах изненадана и усмихната към касата и през витрините го видях как чинно заключва резервоара и оставя ключа на вратата ми. Качи се в неговата си кола и потегли. Стана ми приятно и неловко едновременно.

8-ми март. Странна работа. Винаги се чувствам глупаво на тези празници. Тази история със зюмбюлите и жените на групи по заведенията винаги леко ме е притеснявала. Не я схващам идеята. Иначе лошо няма да ти сипват бензин на бензиностанцията непознати мъже, да ти дават предимство и какво ли още не. В момента даже наблюдавам през прозореца малка заря откъм басейна Спартак. Сигурно пак заради "празника". Дори и само за един ден в годината пак си заслужава, но има нещо неестествено в тези празници. Ден на жената, ден на влюбените…Отделно е моята фобия към организираните неща и тези, които се правят, защото „така трябва”. Това съвсем настрана. Но и тази масовост…Аз мога да изляза да се напия по женски във всичките 365 дни на годината. Във всеки един от тях мога да отида на фризьор, маникюр, да се видим, да се налеем с вино, после със уиски и накрая да завършим в някоя гадна дупка с пияни навлеци около нас. Разликата е само, че не се чувствам като овца и не всичко навсякъде е резервирано от „здрави женски колективи”.

Обичам жените. Да не си помислите! Обичам ги даже много! Интересни са ми, приятна компания са ми (някои). С част от тях даже имаме какво да си кажем. А пък няколко – направо обожавам. Смятам, че всяка една от тях заслужава по един персонален празник на жената, заслужава всичките зюмбюли на света и целия бензин в бензиностанциите, но…Чак пък специален ден на жената…не искам да съм крайна и да предизвикам някой женски куклус клан. Веки има право да си празнува каквото си иска – празник на жената, на влюбените, на изгряващото слънце или на пържолите с картофи. Все ми е тая. Докато не е задължително, нищо лично. Но, съгласете се - има нещо нездраво в тая работа. Комплексарско. Пресилено. Непремерено. И…знам ли.