март 10, 2008

За какво са ви курове, момичета?!?!

Днес един коментар в блога ми ме накара да се замисля малко отвъд предишното „8-ми март е тъп и точка!”


Аз съм жена. Две мнения няма. Освен първичните и вторични, и третични, и там още каквито има, полови белези, пълня картинката и с какво ли още не. Чувствителна,разглезена, лигла, устойчива, често нелогична, майчински инстинкти, клюкарка, интуитивна, хитра и тн. Всички екстри. Освен, че съм жена, съм на 31, живея в България и сега е 2008 година. Мога, ако искам да гласувам – не, че ми е притрябвало. Мога да напусна страната,когато си искам – не, че съм се засилила. Мога, ако искам, да напусна и човека до себе си и да не бъда убита за това. А може и да не го напусна и да му родя 3 деца без брак – ако искам. Мога да сменя работата си и да получавам добри пари, за нещата, които правя. Мога открито да заявя, че кметът е идиот или че президентът е селяндур и няма да се притеснявам за живота си. Посещавам барове, дискотеки и какво ли още не, облечена както си искам и се чувствам прекрасно. Понякога влизам в църква – рядко, но ако искам…

Аз съм една свободна жена, в свободна държава, обградена от своемислещи приятели, интелигентно семейство, прекрасен мъж и толерантни съседи. Живея в голям град, градско момиче съм, имам нормалните за възрастта и социалното си положение предразсъдъци и недостатъци и общо взето спадам към средностатистическата златна среда. Ходя на фризьор и маникюр, козметик и шопинг колкото е нужно. Когато дойде пролетта, се чувствам по-красива. Имам нормален брой „ухажори”, близки приятелки, човек, когото обичам и пътувам често. Всеки детайл от живота ми е в резултат на историята на моето семейство и на мои лични, съвсем осъзнати и волеви решения. И цветът на косата, и работата ми, и колата, която карам. За мен мъжете са просто „другия пол” и тъй като вече съм голямо момиче и съм сигурна в сексуалната си ориентация, ги харесвам като сексуални и духовни партньори и като индивиди. Не ми пречат да се изявявам, да пиша, да работя, а напротив – помагат ми. Радвам се, че именно те са физически по-силния пол – не намирам нищо вълнуващо във физическите усилия, които им се налагат доста по-често от на нас. Радвам се също така, че те са и по-логичните, и по–стъпилите на земята, по-добре се ориентират, боравят с техниката по-добре и често са по-добри шофьори. Тази роля не ме блазни ни най-малко. Нямам амбиции да ставам кранист, космонавт, президент, хамал или шампион по спортно ориентиране. Не ме блазни да управлявам света или да покорявам световните борси. Това е тяхна работа, не моя. Аз съм жена. Искам да отгледам деца, да имам топло семейство и прекрасен „силен, логичен и дразнещ” мъж до себе си. Да се обичаме достатъчно, за да издържим на напъна на остаряването и да живея нормално, доколкото ми позволи съдбата. Защото това ми е достатъчно обозримо засега. Защото е прекрасно да бъдеш жена тук и сега.

Прекрасно е днес да можеш да облечеш мъжки панталон и риза, а утре да спреш дъха на някой с красивия си гол гръб. Прекрасно е да си направиш ноктите и да прокараш пръст по нищо неподозиращият гръбнак на някой, който ти е интересен и да усетиш електричеството в тила му. Прекрасно е да си бременна и да виждаш обожанието в очите на таткото. Прекрасно е да ти държат вратата, да ти дърпат стола, да ти палят цигарата и да взимат палтото ти. Да ти дават път…Прекрасно е просто … да си достатъчно образована и умна, за да виждаш хубавите неща, в това да си жена. И да го използваш! Това е! Аз поне не виждам срещу какво да се боря и да се пенявя. Да се лигавя пиянски срещу мъжете да, но да се боря…Извинете! Ще е малко лицемерно. Нямам основание. Мъжете нищо лошо не са ми направили, или поне нищо, което мога да поправя като празнувам 8-ми март. Ако аз празнувам 8-ми март в израз на някакъв бунт и борба, то и те трябва да направят същото. Защото с мъжете сме квит. Това е. А и ,честно казано, не виждам какъв резултат може да даде тази точно борба - гримирана, с маникюр да се напиеш с наливно вино в някоя кръчма и да отидеш по женски на дискотека. Едва ли това ще помогне много на онеправданите жени по света. Мръсните вицове също не съм чувала да помагат. Но както и да е...Може би аз не го разбирам феминизма...

А и ми се струва демоде. Да се палиш прекалено много срещу даденостите на своя биологичен вид е леко прекалено. Пресилените реакции, крещенето по улиците и пяната по устата ми влизат в графата „проява на лош вкус”. Какъв 8-ми март, каква борба, какво равноправие, какви 5 лева?!?! Я се огледайте колко е хубав животът! Вашият си, женският! Противоположният, неразбираемият, жадуваният….

Хубаво е да имаш дълга коса. И тънки чорапи, и дантелено бельо, и деца, и мъже, и вагина…Хубаво е! За какво са ви курове, момичета?!? Оставете ги на момчетата!