март 14, 2008

Така се прави!

Сядам да пиша картичка за рожден ден. Уж това ми е любимо – писането на картички, уж знам какво искам да напиша, а не мога. Седя пред бялото картонче и гледам в нищото. Има хора, на които не можеш да кажеш нищо нито в 2 реда, нито в 50, защото все няма да е достатъчно. Трудно е да се вместиш в стандартна картичка, когато ти се иска да напишеш романа на живота. Да накараш ритъма на света да спре за секунда, колите да бият спирачки по средата на кръстовищата, хората да забавят крачка по тротоарите и цялата вселена да млъкне. За миг поне. Да млъкне и да направи реверанс. Да се поклони с уважение към човека, който ме направи толкова много ранима, колкото никога не съм била. Човекът, който всяка сутрин буди в мен момиченцето и приспива всяка нощ жената. Този, който с обикновените си , човешки рамене успява да стои зад мен като скала. Да присъства винаги и непоклатимо да вярва в мен. Независимо каква съм, коя съм, колко съм.

Този, който плака с мен, когато сърцето ми се късаше. Плака с по-истински от моите сълзи. Будеше се през нощта, за да ме гледа как спя, а аз тайно го наблюдавах през малките процепи на миглите си. Човекът, който успя да погледне в мен. Не в очите ми, а в дъното ми. Да се огледа, да види всичко и да не се уплаши. За безстрашния мъж до мен. За смелостта му да стои без да трепне, когато аз съм на ръба. Защото смелостта на мъжете не се измерва в мускулите им, нито в приказките им, нито е в непроницаемите им очи. Смелостта на мъжете обитава душите им и се оглежда в ръцете им. Защото смелостта не говори – нито за себе си, нито за другите. Смелостта се буди притихнала и разтревожена до теб. Протяга ръка към лицето ти в тъмното и проверява дали са мокри бузите ти. Това го може единствено и само той. Този, на когото днес трябва да напиша картичка.

Ръката ми е спокойна. Погледът ми отдавна е преодолял малкото картонче. Гледам някъде отвъд. Когато осъзнаеш подаръците и уроците на съдбата, можеш само да мълчиш. Да мълчиш в знак на уважение. Към живота. Към красотата, която ти е донесъл шансът. Шансът, да се докосваш до щастието. Да броиш миговете му и да не искаш да спиш. Да не искаш да се разделяш нито за миг. Да не искаш да затваряш очите си. Защото се страхуваш, че ще схванеш трика. Рано или късно ще разбулиш мистерията на бялото зайче в шапката на фокусника, на гълъбите в широките му ръкави. И не дишаш. Притихваш в малката си момичешка душа., Мълчиш. Само мълчиш. За да не изплашиш гълъбите, за да не си отиде магията. И знаеш. Някъде между крехките стени на душата си знаеш, че това е. Така е прави! Тук се мълчи. Събуваш си обувките и стъпваш на пръсти. Приближаваш се бавно и тихичко, ама съвсем тихичко прошепваш: „Благодаря!” Така се прави!

10 коментара:

  1. Анонимен15 март, 2008 19:19

    Сигурно е много яко да имаш, такъв мъж до себе си. Човек който успява да гледа в душата ти. Вечер да приспива жената в теб сутрин да събужда детето. Много хубаво си го написала. Сигурно е яко и той да има до себе си жена като тебе, чувстваща се достатъчно сигурна и свободна, позволяваща да й гледат в душата, без страх,че там може да има чудовища :-) Най-хубавото нещо е ако е възможно тези отношения да бъдат запазени за винаги. Точно това бих му пожелал за рождения ден, да успява да те има до себе си и ти него и общия ъгъл към телевизора във всекидневната на вашия живот да бъде винаги, откровен, свеж и изпълнен с благодарности.

    ОтговорИзтриване
  2. лелеее толкова мисли само за една картичка,винаги съм се чудил не им ли се пръска главата на такива хора които имат толкова мисли и само една глава....

    ОтговорИзтриване
  3. Някога аз бях този човек за моята ана
    Животът обаче е жесток понякога
    Иска ми се целия свят да застане зад твоята любов, за да може винаги да запазиш този миг на щастие

    ОтговорИзтриване
  4. Лелеле , изби рибата направо .. супер красиво е

    ОтговорИзтриване
  5. Анонимен27 март, 2008 22:49

    Баси! Настръхнах, докато те чета. Страхотно!

    ОтговорИзтриване

Радвам се, че искаш да коментираш отново:)! Коментарите тук са само временно явление, но така и така да припомним правилата: Пиши на кирилица! Подписвай се! Не обиждай автора и коментиращите! Всички коментари, които не отговарят на тези условия няма да бъдат публикувани. И последно - ако авторът просто не ти се кефи, също няма да публикува коментара ти. Анна