май 05, 2008

Преди Гергьовден

За първи път от ужасно много години съм си вкъщи по празниците. Толкова е хубава София! Тиха, чиста, необезпокоявана. По уличките в Лозенец бавно се разхождат възрастни хора. Гората е толкова зелена, че свежестта й влиза директно в носа ми всяка сутрин. От няколко дни не съм чувала сирената на линейка или настоятелен клаксон. Хубаво е, без да е глухо и изоставено. Усещам как градът ми си поема въздух. Сякаш самата София се разхожда с лентяйско спокойствие в Борисовата градина и си купува сладолед. Сяда да обядва в някое закътано градско ресторантче заедно с мен и слуша птиците. Птиците, които иначе не можеш да чуеш в центъра. Намерих решение - трябва да прекарваме повече време в провинцията през седмицата и да си идваме за уикендите и за празниците в София…. Това е!

Ден преди Гергьовден. Слънцето все още е жалостиво към цветята на балкона ми. Всички дрехи ми се струват красиви, когато се обличам. Пролетта влезе в града докато нашествениците ги няма. Имам хубаво усещане за тази година!