Да кажа "Лека нощ!"…На тези, които изоставих. Всяка вечер казвам на малката „Лека нощ”. И така - на тези, които обичам, но от обич предадох и забравих. Всяка вечер си казвам, че съм лош човек и всяка сутрин се събуждам със сънена усмивка. Лека нощ! На грешниците в живота ми, на липсващите. Какво, по дяволите, правите толкова на майната си?!? Какви са тези улици дето ходите по тях? Малките софийски вени и артерии. Приведени, умърлушени, замислени…За кого мислите? За какво? За какви се мислите?!?
септември 18, 2008
Купи си леген!
Публикувано от
SS
в
13:08
8
коментара
Етикети: Schizophonic
Пак
Месец и половина. Прекарах месец и половина в планината и на море. Далече от любимия ми град. Дишах режещия въздух на Рила. Солената влага на морето попиваше в плажната ми кърпа на терасата. Вечер се взирах в полумрака, за да гледам блажения сън на малкото момиченце, което се появи в живота ми. Пържени филийки за закуска. Бебешко бърборене и разходки. По прашните улици на планинското селце и между лодките на пристанището пред нас. Разговори, гушкане, усмивки и моментално унасяне в тъмнината. Вкусни неща на вечеря в някой по-тих ресторант и приятната умора на връщане в колата. Меката кожа на моята седалка. Този път дясната. Мълчаливият му профил и съзнанието, че тя спи там отзад – закопчана в малкото си столче, унесена от мотора на колата и дупките по пътя. Месец и половина. Първата ни почивка заедно. Малко бури и скърцане със зъби. Много смях. Малко сълзи. Къде от умиление, къде от горчивина. Върнах се. В любимия ми град. В единствения град, който обичам. С нея – пораснала, по-спокойна и вече смееща се. С него, с мен…Върнах се. Завръщам се. Пак.
Публикувано от
SS
в
13:08
4
коментара
Етикети: Мило дневниче...