август 10, 2008

Майка ти е пичка, маме!

Видяхме се на обяд. Нетипична среща в градинката на НДК. Ще ми разказва за вечерта зад черните си издайнически очила, а аз зад моите ще се смея и ще я слушам. Оглеждам се по витрините и се радвам на новия си бял мохерен блузон до коленете. Онези странни слънчеви очила, които той ми купи в един бутик в Париж. Големи, кръгли и бели. Колко ми се смяха момичетата…. Най-накрая им дойде времето и на тях. Шахматен чернобял шал и кецове. Слънце! Аз и малката! Безгрижие. Харесвам се и денят ми се струва перфектен. Точно направен за разходка с малката и с Биляна. Детска количка, близка приятелка, разговори за живота и малко шопинг. Какво повече може да иска човек?!? Безгрижие!Пълно безгрижие!

- Гладна ли си? Супичка? Данис?

- Ммм, да, една супичка ще ми дойде идеално….

Смеем се съзаклятнически. Странна зеленчукова супа, дежурната ми салата Капрезе и уникалната им цитронада с мента. Клюки, глупости, бърборене и смях, докато малкото спи в количката на тротоара до нас. Шумът от пешеходците и нервните коли по Ангел Кънчев не я притесняват ни най-малко. Спи като къпана на всякакви градски шумове – коли, сирени…Градско момиче! радско момиче!ГггггггСпи пред пробните на няколкото любими магазина, в които пазарувам. Продавачките й се блещят докато пробвам нещо.

Стълби.

- Да ви помогна?

Приятен висок младеж, който грабва едната страна на количката без да ме пита и се понасяме така към втория етаж на магазина.

Събудила се е . Вдигам я в розовия й гащеризон и подскачам на омайващия хаус, който звучи.

- Майка ти е пичка, маме!, изстрелвам, усмихната, докато се оглеждам в голямото огледало на магазина.

Бибата рови по рафтовете и мърмори за размерите на едни потници. Около нас се мотаят жени, които прехвърлят закачалките, гледат етикети, оглеждат ме с любопитство, взимат да пробват, а аз съм застанала с детето на ръце и танцувам по средата на магазина.

- Иди, Иди, майка ти е пичка!, смее се Бибата - Не попадна нито на майка, нито на лели…..хората си разхождат децата по градинките, а ти се разхождаш по магазините на Витошка…Иди, Иди…., продължава да нарежда Биляна

Младежът отново се появява, донася размера потник, който търсим и ми помага с количката обратно надолу. „Не ни се случва често да носим колички тук…”, признава си чистосърдечно момчето, а аз се засрамвам. Отдалечаваме се към касата.

- Иди, Иди, виж колко е хубаво да имаш готина майка. Разни готини мъже те разнасят в количката нагоре-надолу…, смее се Бибата

- Млъкни!

Плащаме и си тръгваме. Улицата е ярка като ски-писта. Слънцето грее като за последно. Остава още съвсем малко до зимата. Тръгваме със смях към Раковска и между смешните ни разговори, дежурните глупости, клаксоните…осъзнавам, че това е един от моментите, които ще запомня. Един най-обикновен ден, прекаран в момичешко безгрижие.