декември 23, 2008

Искам на Маруся!

Качвам се настръхнала в колата си, паля и гръмва радио. Jingle bells. Първи декември. Усмихвам се доволно и слагам ръката си на парното. Скоро ще загрее. Две преки по-надолу усещам леката топлина през мохера на ръкавиците си, а песента още не е свършила. Докато чакам някой да ме пусне на светофара на синьото, си спомням как преди две години точно по това време се возихме на една коледна въртележка в Майнц. Пийнали греяно вино и със зачервени от студа бузи. Видях въртележката отдалече и като 5-годишна се втурнах напред през тълпата. Мими не можа да спре. Напълних ръцете си с монети, които извадих от джобовете си и купих два билета. Качихме се с крясъци и смях на две кончета. Светещи, пеещи и с безброй звънчета по юздите. Чу се звънец и въртележката оживя. Гръмна коледна мелодия, а около нас се завъртяха шарените сергии на коледния пазар. „Ще те убия!”, крещеше Мария от съседното златно конче, което ту се изкачваше, ту пропадаше, разминавайки се с моето. Светът се превърна в ярка картина. Масло. Жълто, червено и зелено. Започна да се размазва и да прави светлосенки от коледните лампички. Детето в душата ми ликуваше. Крещеше от радост и вълнение. Разтягаше устните ми в неволна, широка усмивка. Премръзналите ми пръсти здраво стискаха дръжките, забити в пластмасовата грива под мен. Светът изчезна, превърна се в детска приказка. В шарен калейдоскоп. В латерна. На немски. С вкус на греяно вино и под съпровода на Бременските музиканти. Не спирах да се смея. Зави ми се свят от вълнение. Порасналата, ледена Анна, тази с дългата, тогава руса коса, с леката очна линия и мекото червило сега размахваше токове от гърба на пластмасово бяло конче. Въртележката започна да забавя ход. Сърцето ми биеше сякаш се бях качила на луната с виенско колело. В мен 5-годишната Анна, ми казваше „Благодаря!”. Усмихваше ми се със щърбата си уста и ровеше в джобовете ми за още дребни. Слязохме внимателно от платформата на въртележката. Нови – новенички и ухилени. Група деца профучаха покрай нас и се настаниха на нашите кончета, а ние се отправихме задъхани към поредната чаша с греяно вино. Две деца, току що слезли от въртележката. Две 30-годишни момичета преди Коледа, на крачка от детството и на косъм от старостта.