март 18, 2010

Чакалнята е на гарата


От мен се очаква:

Да преглъщам – в името на другите (защото те винаги са по-слаби, сигурно трудно ще го приемат, а и спермата била полезна)
Да нямам предразсъдъци – независимо от всички лайна, които се разхождат ежедневно около мен.
Да бъда толерантна – независимо от всички нахалници с лактите и гъзовете си напред.
Да бъда възпитана – далече от онези, които са залепили путките си на челата .
Да бъда чиста – независимо от мръсните им помисли.
Да бъда усмихната – нищо, че ми се иска да разбия физиономията на онзи тъпанар пред мен.
Да говоря тихо – нищо, че живея в общество на глухи.
Да се обличам прилично – независимо от порнографията наоколо.
Да съм по-продуктивна – нищо, че светът отдавна е тръгнал към края си.
Да съм вярна – а те не.
Да пия само мляко – а виното е за пияниците.
Да съм въздържател – а сексът е за педерасите.
Да пазя равновесие - защото падат само балъците.
Да съм по-инициативна – за шамарите и ритниците, които заслужават!
Да бъда по-удобна – за да легне някой и евентуално да си почине.
Да не съм отровна – за да пият пиявиците.
Да бъда красива – в грозните им ръце.
Да бъда бяла – а господ бил черен.
Да бъда добра – а злото да го духа.

Да бъда …. на антибиотици!