февруари 20, 2011

Спам

Почивах много и почти успях да изпразня главата си за 2 години. Сега обаче мракът в главата ми нахлува с всичка сила отново. Целият спам, който съм забравила да изтрия от джънк кошчето, се изрежда всеки ден като нова поща и се хили в лицето ми. Всяка сутрин. Няма спасение от спама. И няма значение дали ви предлагат съмнителни сокове за 69 стотинки литъра, талашитена кухня за 599 лева или да влезете в стария бардак, пълен с нови курви – изход няма. Нито промяна. Живеем в спирали с точка в земята. И всичките пари на този свят не могат да ти купят една минута, една улица по съмване и малко дъжд вечер. Бяхме безгрижни с новите си обувки за сезона под дъжда. И листата на кестените бяха гигантски чадъри. И свободата ни се смесваше с евтината водка в кръвта и се карахме по улиците, докато дойде таксито. И ни беше волно, и Билката беше дупка, и аз карах едно малко зелено Рено. Леко пийнала. И цъфтяха кестени, летяхя пухчета, София все още не знаеше какво я чака. Не предполагаше, че един ден извънземните ще кацнат на Раковска и Димчев и ще изоставят кораба си там, на ъгъла, поради нетърпимата му грозота. Нямаше идея моят любим град какво го чака. И ние нямахме идея. Че ще остареем, ще спрем да се влюбваме и ще намразим дискотеките. Ще се заврем отново в добрата стара Билка, ще се опитваме да реанимираме сърцата си със скъпа водка и ще се надяваме като излезем на Шишман всичко да е преминало. София да е стара , малка и неевропейска , а ние да сме на 25 с евтин алкохол в кръвта и мокри обувки.