април 29, 2011

Те са навсякъде!

-Алооууу! Малката, мрЪдни колата, че не може да мине камиона!
Обръщам се - чичко на среден ръст с бял от прах гащеризон. Върви след мен и ръкомаха. Поглеждам камиона, поглеждам мястото:
 – Господине, ще минете спокойно!
 - Абе, къв господин?! Чшш, ей, чуваш ли, махай колата, че ще видиш!
 - Какво ще видя?, наострям се аз
 - Като ти закачиме колата ще видиш!
 - Ами  по-добре гледайте да не я закачите! , казвам, тръгвайки надолу, старайки се да изглеждам колкото може по-заплашително. Сигурна съм, че не ми се получава.
- Дееба и пиклите, дееба!  - Седи изправен на тротоара, плюе шумно, поздравява майка ми и се обръща.
А аз вървя надолу с кецове и конска опашка – малка и очевидно пикла, току що обезчестена от бай Хуй с побелелия гащеризон. Който не само мен, ами и майка ми иска да познава интимно. Вървя си и си спомням защо всеки път, когато кацам на Софийското летище ми се свива стомахът на топка – не е от страха  ми от летене, не е от рязкото потъване преди да докоснем пистата – от хората е.  Тези, които познавам още на гейта за самолета. По намръщените физиономии, по хилядите найлонови пликове и пликчета в ръцете им, пълни с благините на развития свят на промоция. За родата!  Свива ми се стомахът  от този,  дето само час след това ще си отвори прозореца на светофара и ще изкрещи от Голф – а си : „Ей, курвооо!“, защото не съм го пуснала да изпревари цялата колона от дясно. После ще дойде една лелка с ватенка на будката за вестници, на която днес не й е ден и хвърляйки вестника ще ми каже, че й е „писнало от такива като мене“, дето си позволяват да нямат дребни 24 часа в денонощието.  И ще се кача на колата си, и няма да ходя пеша, и ще почивам и пазарувам докато мога навън. И ще се чудим всеки път къде да отидем да танцуваме, за да избегнем рейсовете селяния, която се изсипва в петък и събота. Точно тая селяния, която е научила къде е „Брилянтата“ и хваща рейса от Перник, удря 3 шарка и 3 водки, а после да се качва да танцува с боксови движения на колонота до пулта. Тая селяния дето превръща устните си в много използвана вагина, взима назаем някоя рокля Прада и отива да се цупи на един коктейл цяла вечер в Маскара. Селянията, която е спечелила някакво реалити, минала е през школата няколко известни столични курвара и сега – лустросана и издухана, чупи китки и се усмихва всеопрощаващо като икона. От тази селяния ми  се гади и ми се свива стомахът. И се свиваме като в черупки., за да се спасим. Изгонени от собствения си град, от собствената си държава. И няма вече къде да танцуваме, няма къде дори една водка да изпием. И няма вече спасение. Защото Те са навсякъде!