септември 14, 2011

На 34 съм

Отворени прозорци по улиците на лятна София. Без климатик. Така. Да дишам от града. This beautiful little miracle of life was gifted to me пее вокалът на Годсмак. Минавам по улици, които знам като чертите по дланите си. Знам как цъкат светофарите, кой коя лента кога ще пусне. Шофирам като в електронна игра.  Днес  е вторник, правя планове за петък. После  планове за другата седмица... А после дойде една новина. 
Новина за смърт. От онези хора – много близък на познат, за когото само си чувал. Изненадващо. Новини, от които не те боли, а по-скоро ти  развалят удоволствието от кафето. Този тип смърт те сварва неподготвен, за да ти размаха пръст „Виж, на всички се случва! Не си застрахована, момиченце!“ После след цигара време и обсъждане на случката всички се оттеглят от клюкарското „опечалено“ кръгче и идват мислите.   
На утре може само да се надяваме. На петък също. Смело е да мислиш, че животът ти ще остане същият дори само докато се прибереш тази вечер вкъщи. Всички живеем в пустота. Най-голямата болка е в осъзнаването, че животът ти се случва сега, в този момент и никога повече пак. Че любовта, болката и хората си отиват така, както са се появили. Че утре ще са други - и болката, и хората. Че трябва да вземеш всичко, което ти се даде сега. Веднага. Не утре. Не в петък. Сега! Защото „малкото чудо, което ти е подарено“ има срок на годност „тази секунда“. След това ще изчезне като подплашена птица. А ти, ако си късметлия,  ще започнеш да правиш планове за следващия подарък от съдбата, който няма да приемеш, защото го искаш с розова, а не със синя панделка. И няма да сложиш новата си рокля, пазейки я за по-слънчево време. Няма да кажеш „обичам те“ на неподходящия човек, пазейки самочувствието си. Няма да тичаш към някой като дете, за да не изглеждаш смешно. Няма да се обадиш, пазейки гордостта си. Няма да рискуваш да си „глупак“. Няма да тичаш под дъжда, за да не се намокриш. Няма. 
Няма днес. Може друг път. Днес не е ден за изненади. Не е ден за обичане. Не е ден да си глупак, дете, влюбен, друсан, пиян  или слаб. А за какво е ден?!  Как смяташ да изживееш „днес“?! Какви са по-точно плановете ти?! Защото аз не знам. Планове нямам. Освен отворения уърд  и купата с маслини пред мен в 2 през нощта, друго не планирам.  И не очаквам. Сърцето ми отдавна е спряло да очаква – на 34 съм. Обичам сегашния момент  - веднага и на секундата – на 34 съм.