ноември 01, 2011

Чисти ръце - добри приятели


Толкова е трудно да се обичаме. Себе си. Не другите. Себе си. Трудно е да обичаш чудовището в гърдите си. Трудно е да се слушаш в тишината на главата си. Трудно е да се харесваш такава – с уморените ти очи, очи - цепки, с твоята музика – винаги една и съща напоследък. Като развалена плоча. Обезкосмено чудовище, масов убиец на токове, психопат с дълга, черна коса и гланц за устни. Ръце с маникюр, току що извити зад гърба. Как да се харесваш такава?! Докато в стомаха си имаш дупка, бермудски триъгълник, сякаш някой е отнесъл половината ти жизнено важни органи. В упор. Без съпротивление. Куха като сламена кукла. Като нагласено плашило. Приятно за окото. Дори красиво по някои стандарти. А птиците отдавна за изяли всичко каквото е ставало за ядене по тебе. Седиш си такава – тиха и сляпа. Усмихваш се, за да не се издадеш. Размахваш ръце, за да плашиш натрапниците. Размахваш красиви, бели ръце. Току що измити. Защото чисти ръце – добри приятели.