октомври 29, 2018

Така

Както рибите носят кукичка във челюстта, 

скъсали влакното на страстен рибар.
Като втората дупка на дясното ми ухо, в която никога не слагам  обица.
Като белег от куче,надрано от котка,
детска драскотина от череша и асфалт.
Като атомна готовност да скоча, да избягам 
и да дойда,
за да ме попиташ дали ми е студено.
Така те нося. 
И нищо не мога да направя...

29.10.18   3 am