tag:blogger.com,1999:blog-8993404131891828762.comments2008-05-21T16:36:38.690+03:00SShttp://www.blogger.com/profile/14218225204246120172noreply@blogger.comBlogger1457125tag:blogger.com,1999:blog-8993404131891828762.post-90534221571707403822008-05-19T00:38:00.000+03:002008-05-19T00:38:00.000+03:00я гледаи ти бг интернет :) от няколко години не сам влизал по бг саитове (звучи малко странно за човек който прекарва по 18 часа на ден в нета...) и нещеш ли при тъпсене в биг Г попадам на невероятен тъпак отворил си блог с едно единствено ценно нещо в него - връзка към този блог. Много е приятно да видиш някой, който ползва мозъка си за мислене... момичето си пада мислител и обича да мисли над живота, вселената и всичко останало... навремето когато бях 10-ти клас бях обяснил на учителя по философия как всеки човек от момента на своето раждане създава своя уникална вселена която може да бъде видяна само от неговите очи... и тои спря да ме изпитва. радвам се, че е решила да пише "анализите" си в този блог и дано продълйава и занапред10010noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8993404131891828762.post-91345933459441971172008-05-18T12:44:00.000+03:002008-05-18T12:44:00.000+03:00Винаги съм смятал "амбиция"за мръсна дума,но твоето определение като "щета" на душата ме разби! Благодаря ти!Veterananoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8993404131891828762.post-20926253237569335462008-05-18T04:08:00.000+03:002008-05-18T04:08:00.000+03:00Безсънна нощ. <BR/><BR/>Мисъл, която не те оставя.<BR/><BR/>А страх ли те е от старостта? Страх ли те е, че Един Ден ще си кажеш "А можеше да.."?<BR/><BR/>Ще умрем. Всички. Някой ден.<BR/><BR/>Обичай! Усещай! Прави секс! Трупай спомени! Такива, които ти харесват. Другите ги забрави! Те вече са те променили.<BR/><BR/>Спокойна нощ!Мария Сарикасhttp://mariasarikas.blogspot.comnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8993404131891828762.post-64356789960358844012008-05-10T14:06:00.000+03:002008-05-10T14:06:00.000+03:00Няма невъзможни неща!Maria Sarikashttp://www.blogger.com/profile/05790378848342465490noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8993404131891828762.post-78133509305642653072008-05-10T13:55:00.000+03:002008-05-10T13:55:00.000+03:00Салфетки, листчета.. вътрешната страна на една от чантите ми.. <BR/><BR/>Без дата и място..<BR/><BR/>Само идея.. мисъл.. спомен..<BR/>винаги е достатъчно важно.. тогава!<BR/><BR/>А сега..?!<BR/><BR/>М.С.Maria Sarikashttp://www.blogger.com/profile/05790378848342465490noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8993404131891828762.post-9364509014371323902008-05-10T13:44:00.000+03:002008-05-10T13:44:00.000+03:00до tsvetok:<BR/>Не мисля, че има вариант да се "сещаме" какви сме били като деца.. ( да усетим 1:1 какво сме си мислели и чувствали тогава), та нали Обществото ни ни кара да не сме такива (т.е. деца). <BR/>Обществото е такова. Нормите са такива. Религията е такава. Грешките, греховете, хубавите и лошите неща, парите, идеите, поведението... игра на асоциации със старт-дума Общество.<BR/> <BR/>Има ли начин да променим нещо?<BR/><BR/>Ето един от Парадоксите на живота (ако не умреш преждевременно,то според мен, и без да го обмислям много "нещо"-то/нещата стоят горе-долу така)- и не е задължително следващите етапи да са в хронологичен ред, даже е сигурно , че по един или друг начин, настъпват при всеки от нас(ако не умре преждевременно, разбира се) индивидуално и с възможност да се редуват, да се повтарят и т.н.:<BR/><BR/>Раждаш се.<BR/><BR/>а Земята е достатъчно малка.<BR/><BR/>Бебе. <BR/><BR/>Някой (евентуално родителите) се опитва да се грижи за теб (както и до каквато степен обществото го е научило..)<BR/><BR/>Етапа,в който незнайно защо, да отричаш обществото- "детство".<BR/><BR/>Етапа, в който си измисляш хиляди причини, да отричаш обществото -"пубертет".<BR/><BR/>Етапа, в който търсиш смисъл, да останеш в това общество.<BR/><BR/>Етап, в който осъзнаваш връзката си с обществото.<BR/><BR/>Етап, в който опитваш.<BR/><BR/>Етап, в които знаеш.<BR/><BR/>Етап, в който се връщаш.<BR/><BR/>Любов.<BR/><BR/>Етап, в който продължаваш.<BR/><BR/>Безсъние.<BR/><BR/>Отчаяние.<BR/><BR/>Борба.<BR/><BR/>Независимост.<BR/><BR/>Зависимост.<BR/><BR/>Етап, в който се опитваш да напъхаш някого в твоите разбирания за общество.<BR/><BR/>Етап, в който осъзнаваш, гледайки децата, че всьщност това няма смисъл.<BR/><BR/>Създаването на деца е станало твоя "грижа".<BR/><BR/>Работа. (мислиш и действаш като част от Обществото)<BR/><BR/>Размисли за Смъртта.<BR/><BR/>...<BR/><BR/>Смърт.<BR/><BR/>..<BR/><BR/>Ето Парадокса: Живота си "остава" живот, в който и етап да го гледаш.<BR/><BR/>При всеки е различно.И при всички е еднакво.<BR/><BR/>Обществото няма посока на развитие. Всеки от нас си има посока. Ние сме обществото. <BR/><BR/>Взаимоотношенията, взаимовръзките.. ни с Обществото понякога наричаме Живот...<BR/><BR/>Игра на асоциации... със старт-дума "Живот".<BR/><BR/>Предполагам, че ако прочета какво написах току-що се се откажа да "публикувам своя коментар", затова няма да го чета. <BR/><BR/>Оставям на Ани да реши..<BR/><BR/>Поздрави!<BR/><BR/>Мария СарикасMaria Sarikashttp://www.blogger.com/profile/05790378848342465490noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8993404131891828762.post-39268171843622921632008-05-10T13:00:00.000+03:002008-05-10T13:00:00.000+03:00На скоро бях във Виена. Наситих се на забележителности точно за час и половина. Или май беше за час... Не помня. И не ме е срам. Нито се притеснявам, че не помня в кой точно замък бях и къде точно съм обиколил.<BR/><BR/>Нещо от вътре ме влечеше към хората, към улиците със заведения, към малките кафенета, към магазините, към продавачите и клиентите. Исках да видя живота, а не умрелите камъни от пра(х)историческата ера. Но не го видях, просто не можах. Не че беше неделя, ами просто хората там не излъчват живот. Никой не те поглежда, никой не ти се усмихва. Освен щъпуркащите туристи всичко останало е мъртво. Улиците са празни след 22:00ч. А сутрин задръстванията са километрични. Няма го баланса, само крайности. Много пълно или много празно.<BR/><BR/>А липсата на погледите на хората е смръзяваща. Все едно си сам сред зомбита. Всеки си гледа своето. Другите да се оправят...<BR/><BR/>Когато се върнах в България се радвах, че се прибирам, липсваше ми глъчката, шума и темперамента на хората. <BR/><BR/>Анна, поздравления, че в Гърция си успяла да намериш живот и да се заредиш положително!Росен Антоновhttp://www.blogger.com/profile/01346005892321203250noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8993404131891828762.post-65230604228394800772008-05-07T00:59:00.000+03:002008-05-07T00:59:00.000+03:00...........а повечето сме туристи в собствената си държаваAnonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8993404131891828762.post-5740982881475463862008-05-06T18:10:00.000+03:002008-05-06T18:10:00.000+03:00позна за хотела, но кръчмата май имаше друго име:) поздравиSShttp://www.blogger.com/profile/14218225204246120172noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8993404131891828762.post-7441909685180196892008-05-06T10:45:00.000+03:002008-05-06T10:45:00.000+03:00Здравей Анна :)<BR/><BR/>Вчера денят ми беше нещо мрачен , въпреки обнадеждаващото слънчево време и почивните дни. Главата ми беше пак пълна с куп глупости от притеснения и други. Накрая на деня пак от прехода към напълно загубен , към напълно щастлив ( честичко се случва ) заспах толкова просто щастлив осъзнавайки точно това чуство което описваш. Днес , ранно кафе , малко блогове и денят ми е невероятен. След като прочетох твоето просто щастие денят ми е ПО ПО ПО невероятен благодаря ти. Колко е прекрасно да си просто щастлив :)<BR/>Продължавай така :)Ivanhttp://www.blogger.com/profile/13963134256392916101noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8993404131891828762.post-74115553291235668652008-05-05T20:36:00.000+03:002008-05-05T20:36:00.000+03:00А ако не сте били в Александър, там знам че има спа, но не очаквах че е малко, а в другите хотели не знам как е.. там си е клаустрофобично.komitatahttp://www.blogger.com/profile/00420788980965453942noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8993404131891828762.post-55772064644487949912008-05-05T20:34:00.000+03:002008-05-05T20:34:00.000+03:00В Лименария дали не става дума за любимата ми кръчма "Костис", която уж невинно е в редичката между останалите крайбрежни кръчми? ;-)komitatahttp://www.blogger.com/profile/00420788980965453942noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8993404131891828762.post-79096836554120710732008-05-05T01:53:00.000+03:002008-05-05T01:53:00.000+03:00Добре дошла отново happiness. Да разбирам ли, 4е си била потънала в щастливо блаженство тези дни :)svetletoohttp://www.blogger.com/profile/01512307543968132637noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8993404131891828762.post-56609531328680313992008-05-03T00:45:00.000+03:002008-05-03T00:45:00.000+03:00Това много ми хареса. Наистина ми харесва да те чета...Judenoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8993404131891828762.post-33134737832380844652008-05-02T19:16:00.000+03:002008-05-02T19:16:00.000+03:00За съжаление се налага известна твърдост да се проявява към тези нежни раними душици, което не знам дали са скучни сърни, ама повечето са с един оцъклен кравешки поглед, вечно увиснали на ръката на "милото" и едва ли не са неспособни да се оправят сами в големия свят.<BR/> Избива ме на агресия към такива, вероятно щях на твое място да вляза директно с касата на вратата...helahttp://www.blogger.com/profile/16508200916995117688noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8993404131891828762.post-35322957414514259872008-04-30T22:17:00.000+03:002008-04-30T22:17:00.000+03:00Да има нещо, което да ме кара да се събуждам сутрин усмихната, което да очаквам, да искам...или просто да съм щастлива, че може би го има...ако не ще слушам Scorpions still loving you..и ще помня...че го е имало...Шмат!noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8993404131891828762.post-76691698897415739852008-04-29T23:03:00.000+03:002008-04-29T23:03:00.000+03:00Анна,<BR/>Много станахме почитателите на твоя дневник. Дано не ти досадим и главозамаем.<BR/>Много ми харесва душата на твоите откровения. Има нешо много лично и искренно. Благодаря ти за прозренията и оптимизма, които ми даваш всеки път, щом се докосна до теб.<BR/>Не можах да се сдържа този път от хвалебствията, сигурно вече ти е скучно от тях.<BR/>Но пиши отново. <BR/>До нови срещи.<BR/>Радарадаnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8993404131891828762.post-54097801230883520232008-04-26T12:58:00.000+03:002008-04-26T12:58:00.000+03:00Малко съм депресиран и това се изразява да не виждам много смисъла в живота. Както и да е, миналата седмица ми мина и сякаш по часовник като стана понеделник 00:00, се оправих. Обаче това като го прочетох - вече знам смисъла на живота. :)TAfricanskihttp://www.blogger.com/profile/15795493590372835268noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8993404131891828762.post-22749105170618132282008-04-25T22:51:00.000+03:002008-04-25T22:51:00.000+03:00Винаги съм се чудила защо хората се опитват да убедят себе си и целия свят колко са нещастни.<BR/>Щастието е в малките, незабележими неща. Просто трябва да се вгледаш.<BR/>Радвам се, че си го открила :)jenfelnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8993404131891828762.post-25041717755018533632008-04-25T13:24:00.000+03:002008-04-25T13:24:00.000+03:00Да ругаеш абстрактното е като да пикаеш срещу вятъра. Когато си го писала това, ти е била накриво шапката заради недоимък някакъв -- я материален, я умствен -- но един ден, като ти светне пред очите, ще искаш да гледаш на света малко по-отвисоко, и е адски неразумно отсега да какаш върху бъдещия си мироглед.Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8993404131891828762.post-56771974226674259382008-04-25T13:03:00.000+03:002008-04-25T13:03:00.000+03:00Ех, пролет... ;)Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8993404131891828762.post-84191492548965900842008-04-25T11:41:00.000+03:002008-04-25T11:41:00.000+03:00Красота...Emin Beihttp://www.blogger.com/profile/12294264790045148315noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8993404131891828762.post-81700831049232285692008-04-25T10:58:00.000+03:002008-04-25T10:58:00.000+03:00Здравей , Анна , <BR/>пожелавам ти да си "заета" дъълго така ..<BR/>Радваш ме много ...Traceryhttp://www.blogger.com/profile/12255679386790300025noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8993404131891828762.post-31800303530563573952008-04-18T16:39:00.000+03:002008-04-18T16:39:00.000+03:00Пък може и да се издигат в стълбицата- в предния живот прасенце, в тоя живот мутреса, в следващия живот кученце на име Парис, след още 50 прераждания и хора мое да станат :ПAnonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8993404131891828762.post-19192858422513396142008-04-18T10:58:00.000+03:002008-04-18T10:58:00.000+03:00T(Търговище)навремето беше Тщ. Не случайно им викаха тъпи но щастливи.Теодор Обретеновhttp://www.blogger.com/profile/15317389630953635864noreply@blogger.com